Общоприето е, че терористите не могат да бъдат спрени, тъй като те са готови да умрат в името на собствената си кауза и че те не притежават „собствен адрес”, на който може да се отвърне на удара. Но може би, най – голямата причина възспирането на терористите да не сработва е защото всеразпространеното макар и погрешно вярване е, че атакуването на цивилни граждани е ефективна стратегия, чрез която терористичните групировки биха напреднали в постигането на политическите си цели. Разубеждаването на терористите от тази гледна точка би било дълъг процес към обезвреждането на циклите на насилствена компенсация.
Тероризмът е средство за принуда, да се установи комуникация с набелязани държави и да се уточни цената на несъответствието с техните политическите искания.
Следният анализ развива теорията за причините защо терористичните групировки, особено тези, които набелязват за цел цивилни граждани, не постигат своите политически цели. Основният спор е затова, че цивилно-центристските терористични групи се провалят в опитите си да използват принуда, защото не умеят да наложат ефективно своите политически цели.
Дори когато една терористична групировка има ограничени, двусмислени или точни цели, потърпевшите набелязани държави забелязват от атентатите по цивилни граждани, че групировката има за цел да унищожи ценностите, обществото или и двете в дадената държава.
Тъй като държавите не са склонни да укротят групировките, смятани за генератор на максималистични цели, цивилно-центристските терористични групи не могат да спечелят политичестки компромис. Този модел се основава на две теории.
Първо, той споделя проучванията за категоризация в литературата за социална психология; атрибутивната теория предлага структура, за да покаже, че потърпевшите държави забелязват, че цивилно-центристските терористични групи имат максималистични цели, независимо от политическите искания, които са възложили.
Второ, атрибутивната теория е приложена в три казуса: ответните действия на Русия в отговор на бомбите поставени в апартаменти през Септември 1999, отговорът на САЩ след атентата на 11 Септември и ответните действия на Израел към Палестинския тероризъм през Първaта интифада (1987-1991/93). Трите случая доказват от опит, че:
Потърпевшите държави заключават, че терористичните групировки имат максималистични цели, когато се набелязват цивилни граждани;
Вярването, че терористичните групировки имат максималистични цели, разубеждава потърпевшите държави да правят политически компромиси.
Двата методологични подхода се съчетават в един, за да представят валидна и обективна теория затова защо терористичните групировки при набелязани цивилни граждани не постигат своите политически цели независимо от какво естество са целите.
Деян Владимиров Нуцулов
студент по право 5ти курс
законодателен сътрудник в „Студентската програма за законодателни проучвания“ на Народното събрание
Медиатор 20150910008 Министерство на правосъдието
автор на 3 законодателни проучвания
4 статии и доклади