Златото от Варненския некропол тръгва към Брюксел

Най-старото обработено злато в света – от Варненския халколитен  некропол ще бъде показано в Европейския парламент в Брюксел, от 12 до 16  октомври. Идеята е на евродепутата от ГЕРБ /ЕНП Емил Радев, който е варненец. Той инициира гостуването на съкровището в сърцето на Европа, заедно с Археологическия музей  във Варна.
Изложбата е под патронажа на премиера Бойко Борисов, който се очаква същата седмица да бъде в Брюксел за срещата на върха на европейските лидери. Предполага се, че председателят на парламента Мартин Шулц също ще прояви интерес. Официалното откриване е насрочено за 14-ти вечерта.
Варненският некропол е открит през 1972 г. и досега от него са разкопани 308 гроба, датирани от късната каменномедна епоха (втора половина на V хил. преди Христа). Според археолозите той е едно от гробищата на центъра на високоразвитата общност, обитаваща брега на Варненското езеро през късния халколит.
За Брюксел заминават находките от двата емблематични гроба от некропола – №4 и  №36.

Ето по-подробна информация за тях.

Освен множеството златни дарове (339 броя с общо тегло около 1,5 кг.), включващи златна нагръдна плоча (пекторал), ритуална брадвичка с обкована в злато дръжка, изпълняваща ролята на жезъл (скиптър), масивни гривни, украшения и апликации, гроб № 4 съдържа и два керамични съда – широка плоска чиния и купа с похлупак. Уникалното за тях е, че са украсени с геометрични мотиви от златна боя. Чинията е един от символите на некропола и един от най-често изобразяваните предмети.

Гроб No.36 е включва два златни жезъла, единият от които  чук, костен идол, кремъчен нож, масивни златни гривни, златен астрагалус (ашик), златни украшения и апликации. По-популярните сред тях са десетките златни фигурки, изобразяващи рога на бик, както и най-известните – двете златни фигурки на бик, безспорните символи на Варненския халколитен некропол и най-често изобразяваните находки от некропола. Златните предмети са 857 с общо тегло 789 грама.

Главен комисар на изложбатта е художник-реставраторът Константин Угринов, а куратори са Станислава Лазаренко, Румяна Лазарова, д-р Христо Кузов и Константин Угринов.