Проф. Маргарита Младенова преди премиерата на нейната постановка на 18 и 19 октомври в ДТ „Стоян Бъчваров“

Интервю на Виолета Тончева с проф. Маргарита Младенова преди премиерните спектакли на 18 и 19 октомври 2015 на „Кавказкият тебеширен кръг”от Бертолт Брехт в ДТ „Стоян Бъчваров”- Варна.

„Сфумато” – българската театрална емблема за оригинален, търсещ, интелектуален театър, стана на 25. Поздравления за силата, устрема и последователността, проф. Младенова! Как устоявате?

– С любов към театъра, към силата на представлението и колко то може да промени човека. Преди 25 години можех да не се върна в България, но го направих заради „Сфумато”. Чувствам се добре в „Сфумато”, говоря езика на „Сфумато”, харесвам хората на „Сфумато”. Това е нещото, което е най-важно за мен, в него съм истинска.40 години правя театър и всяка сутрин се събуждам с мисълта за репетицията, която предстои. Това ме прави щастлива, така че, колкото и да е трудно, устоявам. С любов.

– Варненските театрали отдавна мечтаят да работят с Вас, а ние, зрителите,  чакаме с нетърпение премиерата на Вашата постановка „Кавказкият тебеширен кръг”. Несъмнено естетиката на Брехтовия театър Ви допада.

– Днес отново е време за Брехт. Днес отново изпитваме голяма тревога за съдбата на човека. Може ли театърът да е камбана, която бие тревога и в същото време да е изкуство – това вълнува и Брехт, и нас.

– Носят се легенди за това как изисквате, как учите актьора да бъде мислещ…

– С актьорите, след края на репетициите, оставаме приятели завинаги. Самият артист търси с какви мисли, откъде и как да тръгне към героя. Мисълта е нещо живо, което движи живота на сцената. Артистичната мисъл е образ, чрез който виждаш какво казва човекът. И когато представлението се замисли като начинание, като пътешествие – то се превръща в едно удивително театрално случване. Не се уморявам да го правя.

– Вашата притча за „Кавказкият тебеширен кръг”…Има основни понятия, които определят природата на човека. Като понятието да си добър, какво значи да си добър… „Кавказкият тебеширен кръг” изследва голямата тема за добротата и поставя ребром, отвесно този въпрос през една древна история. Историята за момичето Груша, което не може да остави едно забравено дете и заради него се отказва от всичко за себе си. През тази история „Кавказкият тебеширен кръг” пита възможно ли е да си добър и да живееш добре… Каква е цената… Да си добър, е да се откажеш от собствения си интерес. Да си добър, не означва да си добродушен, а да вършиш добро – най-трудното за човека.Под всички сложни неща стоят прости неща. Истини, които театърът трябва да открие и да им повярва, за да им повярва след него и зрителят.