Европейският парлемент ще обсъжда проблема със събарянето на незаконните ромски постройки във Варна и Гърмен

Проблемите с насилственото събаряне на ромски къщи във Варна и Гърмен през лятото на тази година ще бъдат след темите на изслушване в Европейския парламент в Брюксел, насрочено за 14 октомври.

Тема на изслушването ще бъдат проблемите с разрушаването на ромски гета в България, Франция, Унгария и Италия, съобщава „Дневник бг“.

„Около 160 ромски къщи са били разрушени през лятото на т.г. в България, а

Повече от 50 семейства – насилствено лишени от домовете им

В това число много деца и самотни майки“, се казва в предварителната информация за предстоящото изслушване.

Според публикуваните данни във Франция 3947 роми са били принудително изведени от домовете им през първата половина на 2015 г., а селището „Льо Самаритен“ (Le Samaritain) в Париж е било разрушено от полицията през август без предварително предупреждение. Така на улицата без дом са останали около 80 ромски семейства.

Близо 70 насилствени изселвания са били извършени през тази година и в Италия. В Рим те са засегнали повече от 1000 души.

През юли около 450 предимно ромски семейства са били информирани, че трябва да опразнят домовете си в Мишколц, Унгария.

В предстоящото изслушване в Европейския парламент ще участват евроедепутати, правителствени представители от България, Италия, Унгария и Франция, както и членове на правозащитни организаци от тези страни. С доклад, касаещ проблема с разрушаването на ромски къщи в България в изслушването ще участва адв. Даниела Михайлова, от неправителствената аргонизация „Равни възможности“.

Близо 50 ромски къщи бяха съборени във

Варненското циганско гето „Максуда“ на 20 август т.г.

При тази акция на улицата останаха неуточнен и до този момент брой ромски семейства и децата им, в това число бебета на няколко месеца. Друга част от ромите бяха настанени в общински бази за срок от два месеца, който изтича след дни.

В друга община – Гърмен, пак през лятото на тази година бяха съборени къщите на 10 цигански семейства.

В средата на септември т.г. Европейският съд за правата на човека уведоми българското правителство, че ще изиска спиране на събарянето на ромски къщи, ако преди това не бъде поет „твърд ангажимент“ за осигуряване на алтернативен подслон.

След това предупреждение, акциите по разрушаването на още цигански домове, предвидени за периода до изборите за местна власт на 25 октомври, бяха спрени.

В началото на месеца

Циганското гето в Гърмен

беше посетено от представители на Американското посолство в София, Фондация „Отворено общество“ и ромски неправителствени организации.

В публикацията, изготвена след посещението, кметът на Гърмен Минка Капитанова (ДПС) е цитирана да казва, че независимо от намесата на правозщитни организации и становището на Европейския съд по правата на човека тя е твърдо решена да събори още 16 ромски къщи до датата на предстоящите избори.

За разлика от Капитанова още на 27 август варненският кмет Иван Портних информира чрез Министерството на правосъдието Съда по правата на човека, че „към момента община Варна не планира разрушаване на нови къщи в ромската махала „Максуда“.

Въпреки поетия ангажимент обаче, темата за предстоащото разрушаване на нови ромски домове и изгонването на останалите без дом през лятото на т.г. от общинските бази за настаняване усилено се експлоатира в

Предизборната кампания във Варна

Само преди дни кандидатът за нов кметски мандат в градския район „Младост“ Христо Христов (ГЕРБ) се похвали в профила си във Фейсбук, че на всички 66 роми, които след събарянето на домовете им през август са били временно настанени в приюта към Социален учебно-професионален център в кв. „Победа“, са връчени заповеди да го напуснат.

„Предложен беше алтернативен вариант да отидат, също временно, в общинска база извън града, където да изкарат зимните месеци. Те обаче отказват и това е отразено в протокол“, съобщава още на потенциалните си избиратели Христов.

Темата с настаняването на ромите в бази извън града беше коментирана в медиите още през лятото на тази година. Тогава роми и представители на неправителствени организации коментираха, че това е неудачен и дори „лицемерен“ подход към проблема на принудително изведените от домовете им.

Аргументите им бяха, че повечето от семействата се изхранват със събирането на вторични суровини, което ще бъде невъзможно ако са настанени извън града. Освен това сумата, която заработват на ден по този начин рядко достига 10 лв. Това прави невъзможно поемането на транспортни разходи от и до мястото на настаняването им.

Независимо от това обаче темата явно продължава да е аргумент в привличането на изборни гласове и преди поредните избори за местна власт в страната.

Експлоатацията на проблема с бездомните роми по време на избори у нас беше включена и в анализа на Фондация „Отворено общество“ след посещението на нейни представители в Гърмен през септември. Текстът, изготвен по този повод, е озаглавен „Политици – опортюнисти в България насилствено лишават роми от домовете им за повече гласове“.