Денят за размисъл и забраните за политическа агитация-спорно правило

Събота е денят за размисъл преди националния референдум и първия тур на местните избори.

Законът гласи:“Не се допуска предизборна агитация в изборния ден.„

Денят за размисъл (и забраните за политическа агитация, свързани с него) винаги е бил много спорно правило. Идеята, че българският избирател, който има 365 дни годишно през целия 4-годишен мандат, както и около 2 месеца официална изборна кампания, не може да си състави мнение за качествата на политическите субекти, а му трябва един (1) специален ден преди изборите, за да вземе решение, е твърде съмнителна, както от политическа  и социалнопсихологическа гледна точка, така и от позициите на здравата логика.

Така или иначе, ако е трудно да се открие смисъл в деня за размисъл, много трудно би могло да се обоснове и ефекта от неговото нарушаване, както и да се докажат последиците от това.

Действително, в РКС № 4 от 1997 г., с докладчик Димитър Гочев, има два кратки абзаца, посветени на деня за размисъл, доколкото той се сравнява с въведената тогава и обявена за противоконституционна забрана за публикуване на резултати от соцоиологически изследвания 14 дни преди изборния ден.

„Извършването на предизборна агитация, както и разпространяването на резултатите от допитванията сред електората се схващат от законодателя като непозволено посегателство на свободната воля на гражданина избирател преди изборния ден. Затова в чл. 60, ал. 1 ЗИНПОСК и чл. 66, ал. 3 ЗМИ се постановява забрана за агитационни мероприятия 24 часа преди изборния ден.

Прекратяването на агитацията на политическите партии и лица 24 часа преди изборния ден представлява израз на балансирано регламентиране упражняването на двете основни права – правото на свободен избор (свободната воля за избиране) и правото за изразяване. Правото на избиране с изразяване на свободна воля е с по-висока обществена стойност, отколкото правото да се извършва предизборна агитация. В този 24-часов период извършването на агитация би представлявало недопустимо посегателство върху формирането на свободна воля на гражданина избирател„, пише КС в това решение, към което има и интересни особени мнения.

Акцентът на целия този абзац е върху „схващанията на законодателя„. Тези схващания обаче нямат конституционна основа. И досега никой не е давал смислено обяснение защо агитацията в деня преди изборите е „непозволено посегателство на свободната воля на гражданина избирател„. Докато някой не поясни логиката на тази разпоредба, няма как да се докаже вредата от нейното нарушаване в който и да е случай.

Нещо повече, винаги ще има спор дали е налице нарушение или не.

Според списъците на ЦИК 6 363 761 души имат право да гласуват на местните избори в неделя.

Избирателните списъци за референдума за електронното гласуване са по-дълги – 6 885 893 български граждани по цял свят ще могат да упражнят правото си на глас.