Бури от разтопен метал вилнеят на самотна планета без звезда

Промени в яркостта на изоставена в Космоса планета може да са причинени от облаци от разтопен метал, които преминават над повърхността й, пише New Scientist, цитиран от „Фокус“. Планетата без звезда, обозначена като PSO J318.5-22, е открита през 2013 година с инструмента Pan-Starrs на Института по астрономия на Хавайския университет. Тя е приблизително осем пъти по-голяма от Юпитер. Вероятно се е образувала около звезда, но вследствие на гравитационни взаимодействия с други планети е била изхвърлена от орбитата й. Това прави проучването на небесното тяло по-лесно в сравнение с наблюдението на скриваните в блясъка на звездите си планети.
Екип под ръководството на Бет Билър от Единбургския университет във Великобритания е измерил яркостта на планетата и е открил, че тя варира с до десет процента в рамките на само няколко часа. Обяснението, посочват учените, вероятно се крие в климатичния й модел. Може да се окаже, че за първи път учени наблюдават климата на извънслънчева планета. Изследователите от Единбург допускат, че условията на самотната планета наподобяват Голямото червено петно – гигантски ураган на Юпитер, който е няколко пъти по-голям от Земята.
За разлика от Юпитер, който се е охладил по време на дългия живот на нашата Слънчева система, PSO J318.5-22 се отличава с повърхностна температура от около 1100 келвина (826 градуса по Целзий). Температурата се поддържа от вътрешен топлинен източник. Тези параметри предполагат, че облаците на планетата се състоят от разтопени, съдържащи течност метали. “На този фон Венера изглежда като приятно място,” казва Билър.