Исус Христос ще гледа Барселона в Саграда фамилия

Исус Христос ще гледа Барселона от своята 172-метрова кула – най-високата от новите шест в Саграда фамилия. Така римокатолическата базилика в каталанската столица ще се превърне в най-импозантната религиозна сграда в Европа, пише „Стандарт“ в специален репортаж. Сега първенството е за божия храм в немския град Улм, който излъчва прекомерна строгост и чиито връх е на 162 метра от земята. Исус ще се издига точно над огромната зала, която е измислена така, че през нея да влизат слънчевите лъчи, които в различните часове на деня променят нюансите на палитрата и светлината.

Красотата е особено изискана и въздействаща, когато наоколо властва розовото. Витражите са оживяло великолепие. Таваните са декорирани до разточителство на посланията и акцентите. Снимките на интериора в сайтовете създават илюзията, че всичко вътре е в различни багри – но колоните, които поддържат сводовете са нежен микс между бяло и сиво. Звучи музика и усещането действително е за сакралност. Каменната проповед завладява сетивата.

Библейските картини за раждането, живота и смъртта на Христос внушават противоречиви чувства – на религиозност, но и на смут, подсказвайки, че всеки от прекрачилите прага на Изкупителния храм на Светото семейство, е грешен. Може би и заради това вътре почти никой не говори, нито произвежда шум – въпреки че има стотици посетители. Но никой от тях не може да стои прав на първите редове и да прави клипчета. Веднага изниква служител, готов със забележка на три езика.

Туристите се сменят на всеки кръгъл час. От няколко години в опашките пред касите има железен ред – получаващ билет за конкретен час. Цената му е 15 евро – каталанците като че ли се чувстват малко неудобно, защото това е най-скъпото влизане в църква из Европа. Излишната блъсканица вече няма, въпреки че туристите са неизброими. Някога се чакаше с часове, сега поне това е спестено.

Строителството на Саграда фамилия навлиза в последния си етап. Главният архитект Джорди Фаули неотдавна заяви, че конструкцията ще бъде завършена през 2026-а – точно 100 години след смъртта на великия архитект Антонио Гауди, започнал строежа през 1882-а. Няма съмнение обаче, че елементите от декорацията ще отнемат поне още петилетка. Всеки, който е видял дори един квадратен метър от уникалните творения на Гауди из Барселона, е наясно, че те изискват време, пари и виртуозност в изпълнението. В края на октомври Фаули информира медиите в Барселона, че целият проект ще бъде окончателно завършен не по-рано от 2030-а. Годишният бюджет е около 25 милиона евро.

Гауди – гений или луд

През 1874-а млад свещеник от Барселона споделя мечтата си за невиждана и нечувана до този момент църква. Издателят Бокабеле в своето списание обявява акция за дарения. Гражданите биха могли да демонстрират верността си към Бога и да дадат кой колкото иска – от бедняшките песети до хилядите на богаташите. Местният епископ избира архитект, който обаче не може да понесе невероятната амбиция на идеята и се оттегля. Тогава канят неговия помощник – роденият в близкия град Реус Антонио Гауди Корнет. Още тогава някои го смятат за луд, други за гений. Неговата съдба е повече от странна. Той е петото и единственото останало живо дете в семейството на ковач. Не може да тича с връстниците си, защото страда от ревматизъм. И се отдава на съзерцание на природата – най-великата муза. Обикаля брега и маслиновите горички, наслаждава се на невероятната игра на камъните. Неслучайно колоните в Саградата приличат на дървета, които подпират небесния свод, а кулите – на скали.

Гауди завършва архитектура в Барселона, а фенерите от дипломната му работа и до днес красят площад „Реал“. На световното изложение в Париж среща човека, който ще промени неговата съдба и Барселона – граф Гуел, текстилният магнат, мечтаещ за града на приказките. Гауди, който по-късно строи ненадминатите и до днес в своята фантазия, артистичност и изящество къщи, няма нито миг съмнение, че катедралата е делото на живота му, което ще превърне името му във вечност. Професионалистът, който до този момент е бил откровен атеист, се посвещава на мисията, приближаваща го все по-плътно до Бога. Гауди замисля пространството така, че в него да се побират 30а000 богомолци. Трите му фасади ще са посветени на Рождеството, Страстите Христови и Второто пришествие. Той предвижда 18 кули, посветени на религиозни фигури, между които са Дева Мария, четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука, Йоан… Всяка от тях е с различна височина – така, както повелява йерархията. 12-те камбани пък звънят от вятъра – според законите на акустиката. Странни пясъчни замъци ще украсяват екстериорите. Но най-изненадващото е, че храмът трябва да бъде вдигнат в тогавашните покрайнини на Барселона, а не в нейния център. Там, където бедняците се борят за оцеляване и общуват директно с Господ – все още без посредници.

През 1890-а Гуел поръчва на архитекта да започне и работа по култовия парк, който сякаш гледа града от първата ложа над сцената. И Гауди го изпълва с приказните къщи, фантастичните фонтани и стълби, на които се дивим със същия възторг и днес. Там, в парка, е и домът на Гауди, пред който винаги има огромни тълпи. Архитектът обаче го напуска, за да се премести в строящата се Саграда – да бъде по-близо до прахта, чертежите и помощниците си, които изпълняват неговите скици. Той е на 73, когато е ударен смъртоносно от първия трамвай в Барселона през 1926-а. Най-великият архитект на своето време няколко часа лежи на улицата, защото го мислят за клошар и никой не иска да го закара в болницата. Когато най-сетне попада там, го оставят в безсъзнание с изпочупени кости. Така умира човека, който казва: „Нашите страдания са нищо в сравнение с мъките на Христос“. Гауди е погребан в криптата на Саградата. Неговите ученици продължават проекта, но през 1936-а пожар помита дървения макет на храма. Строителството е подновено чак през 1952-а. През 80-те внук на един от асистентите на Гауди се посвещава на Саградата. През 2010-а папа Бенедикт освети тържествено катедралата. Епископите на Барселона тогава поискаха феноменалния архитект да бъде канонизиран за светец.