4500 пациенти с ревматични заболявания поставени отново в безизходица

Здравната каса отказва да спази решение на Върховния административен съд 

Асоциацията на пациентите с ревматологични заболявания /АПРА/ внася отворено писмо към Националната здравноосигурителна каса, заради нейния отказ да спази определение на Върховния административен съд.

След жалба от пациентите през октомври 2015 г., Съдът определи СПИРАНЕ на изискванията за лечение на пациенти с ревматични заболявания с биологични препарати, но Касата отказва да се съобрази с това и продължава да прилага изискванията. Аргументите на Върховния административен съд са, че ако се приложат изискванията на Касата  „последиците и вредите за пациентите ще са необратими и непоправими – сериозно влошаване на здравословното състояние на пациентите, съпроводено с болка и страдание. Увеличението на разходите за НЗОК за лечение на артрити с биологични лекарства не би могло да се противопостави на интереса на пациентите“.

За да могат да водят нормален живот, без болка, голяма част от пациентите с ревматични заболявания имат нужда от биологична терапия – най-съвременното и ефективно до момента лечение. В България едва около 4 500 пациента с ревматични заболявания се лекуват с нея.

В изискванията на НЗОК, които вече са отменени от ВАС, има редица парадокси, които на практика спират достъпа до лечение на всички пациенти – основният, от които е свързан с диспансеризацията, която е задължително условие, за да получат пациентите биологична терапия. В момента диспансеризацията на практика не работи, защото Наредба 39 за диспансеризацията и профилактичните прегледи не е обновявана от 11 години и е създадена, когато у нас не е имало биологична терапия. Докато не се актуализира тази наредба няма никаква полза  от подобен род диспансеризация, защото тя не  осигурява на пациента адекватно проследяване. В момента диспансеризацията на практика е неосъществима и заради малкия брой ревматолози (около 80 специалиста за над 4500 пациенти на биологична терапия и над 100 000 пациента с тези диагнози, които трябва да бъдат диспансеризирани).

Още в началото на октомври лично подуправителят на Касата г-жа Иванка Кръстева обеща на пациентите да бъдат част от работна група за изработване на наистина работещи изисквания, но до момента нищо не се случва.