in

Съдебни новини: Търговията с влияние – успешен бизнес

Скандалът с търговията с влияние в държавата е стигнал до най-високите върхове – премиер и главен прокурор са под съмнение, че разцъкват незаконни схеми. От изтеклите записи на подслушани разговори на съдии от Софийския градски съд се разбира за „опрасквания“ на неудобни съдии, „завоалиране“ на неудобни факти, съзаклятничене преди ключови решения на Висшия съдебен съвет, омекотяване на удари, забатачване на дела, купуване на политически съюзници. Неофициалният канал за общуване на Бойко Борисов с другите власти, които той възприема като свои подчинени, лъсва за трети път след скандала „Мишо Бирата“ и записите в дома му в Банкя в предишния му мандат.

Драмата е голяма, защото няма кой да провери изнесеното и да въздаде справедливост.

Главният прокурор Сотир Цацаров е главен герой и е поставен в ситуация да се самопровери. Всички останали прокурори в държавата са му подчинени йерархически и няма кой да се сезира по щекотливия казус.

Членове на ВСС за замесени активно в скандала и от тях не може да се очаква обективна проверка, въпреки че правосъдният министър възлага надежди, че там може да се проведе едно неарогантно и обективно изследване на скандала.

Премиерът Бойко Борисов бяга по тъча и е спокоен, тъй като подлежи на проверка от главния прокурор и подчинените му, а те нямат никакво намерение да го разследват.

Парламентът се пази като дявол от тамян от случая и като никога се е сетил, че има разделение на трите власти.

А президентът Росен Плевнелиев – на когото незнайно защо възлагат надежди Съюзът на съдиите и шефът на Върховния касационен съд – с облекчение се позовава на иначе тесните си конституционни правомощия, заради които не можел да сформира независима комисия и препраща към „самопроверяващите се“. Остава и той да тръгне да разследва „ръката, която го храни“ и на която разчита за втори мандат.

Ситуацията е патова, скоро ще се появи идеята за международна проверка на прокуратурата и всички замесени. Не само защото законът не е предвидил кой ще разследва началниците, когато сгафят – по българската презумпция те са безгрешни. А и защото „навързването на червата“ в българския публичен живот е толкова естествено за попадналите във властта, та е изгубена чувствителността за това къде е допустимата граница.

За масата от населението вероятно също няма проблем – иначе партията на Борисов нямаше да се радва на такъв безкраен комфорт и по избори, и след тях.

В България има установена традиция случаите на търговия с влияние да се премълчават, да се замитат под килима и да се завоалират до степен, в която масовата публика претръпва и спира да говори за тях.

Досегашните скандали, в които Борисов беше лично замесен, не предизвикаха нищо друго освен смях в социалните мрежи и няколко критични публикации в медии, отдалечени от властта. Нито една институция не се видя отговорна да разследва, нито едно публично лице не изрече критична дума за отвратителната действителност във властта, която лъсва след всеки изтекъл запис.

Прокуратурата, чието бездействие просто вади очите, симулира дейност по маловажния въпрос законни ли са записите, или не, и умело пропусна въпроса по същество – има ли несъвместими с демократичните правила постъпки на премиера и останалите представители на властта.

В крайна сметка по скандала „Мишо Бирата“ самият Борисов призна, че записаните разговори са истински и че той наистина е звънял на шефа на митницата, за да спира проверка в пивоварна и да бъде обратно назначен уволнен митничар, с когото ритал топка. А прокуратурата, сезирана от бившия царски депутат Минчо Спасов, великодушно прости на премиера с аргумента, че признанието му изразявало самокритичност, а това не било доказателство по смисъла на НПК.

В следващия случай дори не се стигна до разговор за доказателствата. Разговорът в Банкя, в който лъсна знаменитата реплика „Не ми се подсмихвай, ти си го избра“, отнасяща се за посочването на Цацаров от премиера, остана само на ниво законен ли е записът, без да се задълбочи и милиметър.

Контролираното изтичане на разговори между Владимира Янева и Румяна Ченалова засега изглежда с неясен сюжет, но пък обещава зрелищна кулминация. Вече очаквано се появи и героят „Делян“, който си говорил с премиера и прокурора по казуса с председателя на Софийския градски съд. Все пак героите още са „в развитие“, тъй като „сезонът“ беше обявен за първи (значи ще има следващи), а Ченалова дава охотно интервюта, очевидно решена да играе ва банк – говори за натиск по дела и предлагане на пари срещу мълчание. Докъде ли ще й се наложи да стигне?

Проблемите във властта винаги идват, когато „черните овце“ бъдат отлъчени от стадото и се превърнат в бушони. Така се разви съдбата на Ченалова – от защитена фигура стана изкупителна жертва. Така се развива и Янева – от семейна приятелка се срина до обект на „опраскване“. Доколко ще е истинско то, предстои да видим през следващите години, когато ще приключат наказателното дело и дисциплинарните производства срещу нея. Тогава ще стане ясно доколко жертването й е било истинско пише „Сега“.

През това време схемата ще действа по познатия механизъм. Главният прокурор ще носи вода от брюкселски кладенци, за да отклони вниманието от себе си, ако се налага, ще прави зрелищни арести само и само темата в устата на хората да е друга. Шансът да се оттегли и да позволи независима проверка е нулев, защото независими хора, подчинени само на закона, в нашата власт липсват. Така си направихме прехода и сами си заложихме капана.

Премиерът ще гледа лошо и ще разчита на удобните му медии, които няма да му задават неудобни въпроси, а неудобните медии удобно ще шкартира от полезрението си. И ще ни залива със смешния си PR от зори до мрак. А възторжените му избиратели ще продължат да му се радват.

Финалът на поредната афера по високите етажи се очертава като в български филм – кух, статичен и без изход.

Карикатура: Христо Комарницки

Публикувано от Дамян Дамянов