Бебетата се учат като докосват и опитват предметите, играят и наблюдават възрастните. Роботите обаче се учат, само когато разработчици напишат няколко реда програмен код или когато някой ръчно моделира движение, което машината трябва да извърши. Компютърни специалисти от Вашингтонския университет в САЩ са обединили сили с експерти по психично развитие, за да доближат процеса на учене на роботите до процеса на учене на бебетата. Екипът е публикувал изследването си в журнала PLOS One.
Учените са създали компютърни алгоритми, базирани на изследвания върху малки деца и са ги тествали върху роботи. Коцепцията е тествана чрез компютърна симулация и чрез експеримент, при който истински робот имитира човек.
При първия сценарий симулираният робот се е учил на механика на движение на глава, наблюдавайки човек, съобщава Фокус, цитирайки Popular Science . Машината е използвала новото познание, за да движи главата си, гледайки в посоката, в която гледа човека. При друг тест на робота са показани превръзки за очи и как те блокират зрението. Научавайки това, роботът е взел решение да не гледа в посоката, в която човек с превързани очи е обърнал главата си.
При експеримента, включващ имитация, роботът е гледал човек, който взима предмет от маса и разбирайки каква е целта, или е имитирал точно действието на човека, или е намирал по-лесен начин да вземе предмета. И двата теста са базови, но екипът планира да разработи метод, чрез който да учи роботи да изпълняват по-сложни задачи. “Бебета се учат чрез собствената си игра и наблюдавайки другите,” казва Андрю Мелцоф, преподавател по психология, участвал в проучването. “Те са най-ефективните ученици в света – защо да не създадем роботи, който да се учат лесно като деца,” добавя ученият.