За мен днес е изключителна чест, на прага, напускайки своят пост, с единия крак обратно в гражданското си състояние, като последна своя публична проява да се обърна към вас и да ви поздравя с този великолепен празник и с този великолепен юбилей. Днес, тук пред вас в тази институция, която е кивот на правосъзнанието, защото държавността пораства и пониква от правосъзнанието – не просто от правото, като една нормативна реалност, а от неговото осъзнаване, от нашата професионална свяст за него, за това що е справедливо.
Парадоксално е, че Темида се изобразява с превръзка на очите. Но справедливостта винаги има конкретни лица и това са вашите лица. И тези лица са прекрасни, и затова за мен честта да ви поздравя днес е невероятна.
Позволете ми да споделя с вас на изпроводяк едно мое наблюдение. Да, парламентът онзи ден отказа да постави ценността на независимостта на съда на най-високото ? място, на което цялата европейска цивилизация винаги я е поставяла и това е едно от нещата, които я обозначава. Но независимостта не се дава, независимостта не се записва в Държавен вестник. Тя е реалност, в която всеки един от вас живее. И аз искам да споделя с вас огромната си гордост от това, на което станах свидетел през тази година, а то беше един – не първият и със сигурност не последен – но един от актовете на вземане в ръцете от българските съдии на тази независимост, чрез вашето участие в тези дебати, които се случиха.
Независимо дали сме били съгласни или не, чрез това, че този съд, независимо от това, което предвиждат правилата и процедурите, намери подходящите форми да се включи активно в определянето на свой председател и това в крайна сметка има огромно значение, за да чуем днес тези великолепни слова, които г-н Панов каза.
Тази независимост не е нещо, което парламентът ще даде или ще уважи. Той ще трябва да се съобрази просто с факта, че тя тук се корени, тя тук домува, тя тук живее от 135 години. Защото са се сменяли в България и Конституция, и закони, и режими, но този съд остава и то с паметта на поколения юристи, най-добрите, подбраните, доказалите се, най-мъдрите, които тук са идвали, за да дадат всичко от себе си за правосъзнанието в храма на Темида.
И днес, понеже това е последното ми слово в това ми качество и се надявам медиите да отразят думите ми, искам да споделя с вас своята огромна гордост от българските съдии. Българската държава и българското общество могат да се гордеят със съдиите, които имаме. Сигурен съм, че постепенно обществото ще разбира това и ще заживява с тази реалност.