Китайска сонда откри нов вид камък на Луната

Китайски учени са идентифицирали нов вид камък на Луната. Роботизираният китайски спускаем модул, изстрелян през 2013 година, е изследвал древен поток от вулканична лава и е открил скала с минерален състав, който е напълно различен от събраните досега от проби от американски астронавти между 1969 и 1972 година или от последния съветски спускаем модул през 1976 година.

Откритието е още едно напомняне, че планетарните проучвания вече не са запазена територия за американци, руснаци или Европейската космическа агенция (ЕКА). Япония, Индия и Китай изстреляха лунни орбитални апарати със собствени ракети. Великобритания изпрати в Космоса собствен сателит и собствена ракета от стартова площадка в Австралия през 1971 година, а след това се оттегли от космическата надпредвара, съобщава „Фокус“, цитирайки The Guardian.
След края на програмата Apollo американските учени изследват Луната най-вече чрез орбитални апарати. Китай приземи на повърхността на спътника ни, върху относително млад поток от лава, роувъра “Юту” или “Нефритен заек”. Роботът се е натъкнал на лунна изненада – базалт с “уникални характеристики на състава си.” Очаква се, проучването да допълни измерванията на сателитните инструменти и да хвърли нова светлина върху произхода на най-близкия съсед на Земята.
Китайската сонда изследва лава, която е текла по лунната повърхност преди вероятно 3 милиона години. Базалтовите проби, събрани от астронавти или от съветската сонда “Луна” се отличават или с високо, или с ниско съдържание на титан. Новооткритата скала обаче се характеризира със средни стойности на титана и е богата на железен окис. “Това разнообразие показва, че горната мантия на Луната е с много по-малко еднороден състав в сравнение със Земята. Сравнявайки химичния състав с възрастта, ние можем да разберем как лунният вулканизъм се е променял с времето,” казва Брадли Джолиф от Вашингтонския университет в Сейнт Луис, който е единственият американски партньор на китайския екип. “Различните нива на титан на лунната повърхност предполагат, че вътрешността на Луната не е хомогенна,” добавя проф. Джолиф. “Все още се опитваме да разберем как се е случило това.”