Антоновден (или още: Лелинден) е български празник, който народът чества на 17 януари за предпазване отболести. Жените правят и раздават питки, намазани с мед или маджун. Това честване е свързано с народната представа за Антоний Велики като покровител на чумата и всички болести изобщо. Именици са Антон ,Антонио Антония (старо римско родово име, означаващо „безценен, неоценим, който няма цена“), Антоана, Антоанела, Антоан, Антоанета, Антонина, Андон, Андония, Доника, Дончо, Донка, Донна, Драгостина, Тончо, Тоника, Тонка, Тонко, Тоня, Тони. Според българската народна традиция Антоновден се празнува за предпазване от болести. На този ден жените не бива да шият и плетат, защото се вярва, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата от шарка. Месят се обаче специални содени питки, които се раздават за здраве на роднини и приятели. Една питка задължително се закача на тавана. Тя се нарича „за белята“ или „за лелята“, т.е за чумата. Затова и Антоновден е известен още като Лелинден.
