Абразията изяжда по 15 см. годишно от Варненския залив

Вследствие на разрушаването на бреговата ивица от абразията в Черно море България губи годишно около 25-26 декара площ от своята територия. Това каза в интервю за БТА изпълнителния директор на Института по океанология във Варна проф. Веселин Пейчев. Той разкри, че скоростта на процеса по нашето крайбрежие не е еднаква.

Според експерта проблемът с абразията е еднакъв по света, но все още няма универсален метод за противодействие на процеса.

Абразията е разрушаването на бреговете под действие на морското вълнение и теченията, обясни проф. Пейчев. Тя е два вида. Едната е бреговата абразия, при която се разрушават бреговете, а другата е дънната, при която се удълбочава самото дъно, макар и с по-малка скорост. По нашите брегове абразията продължава през последните 10 000 години, откакто се покачва нивото на Черно море. За този период е „срязан“ целият шелф – някъде около 30-40 километра от сушата са се превърнали в дъно на море поради този процес.

Нашето крайбрежие е с разнообразен геоложки строеж, който оказва влияние върху скоростта на протичане на процесите на разрушаване на бреговата ивица. По северното крайбрежие скалите са по-слаби и там скоростта на разрушаването е по-висока, докато на юг от Бургас има здрави вулкански магмени скали и там скоростта й е ниска – някъде около 1 сантиметър на година.

Най-видимо е въздействието на вълните при Крапец и Шабла, там скоростта на влизане е от порядъка на 1.70-2 метра на година, защото брегът е изграден от льос.

Борбата с абразията е много трудна, разказа проф. Пейчев. Брегоукрепителните съоръжения са скъпи и не винаги са ефективни. Най-добрата защита е плажът, а където има естествени плажове, вълновата енергия се гаси в пясъка и брегът остава запазен. Така че много добър способ за защита е изграждане на изкуствени плажове. У нас опитът с такива плажове е скромен. За пример са плажовете по крайбрежната алея на Варна между буните, те са изкуствено създадени чрез метода „байпас“. За тяхното изграждане беше взет пясък от дълбочина 10-15 метра от морето и насипан върху брега. Така бяха създадени тези плажове, които спасиха разрушаването на брега на Морската градина на Варна, поясни експертът.

Невинаги прилаганите методи за брегоукрепване са ефикасни, тъй като морето работи срещу брегоукрепителните съоръжения и понякога ги събаря. Ето защо е необходима поддръжка, която най-често не се прави.