През годините Черноморието се е превърнало в гостоприемна среда за заселване на някои морски организми.
Това заяви проф. Веселин Пейчев, и. д. директор на Института по океанология във Варна, предаде Радио „Фокус” – Варна.
„Преди 50 – 60 години по Черноморието се е появила рапаната. Това е един вид, чийто произход се свързва с Охотско море и турския приморски край”, допълни професорът. По думите му някъде около 1960 г. руски кораби от Владивосток са отишли в Одеса, от където в техните трюмове е попаднал хайвер на този охлюв. „Той намира благоприятна среда в Черно море и постепенно се разпространява покрай Одеса, Румъния и през 1962 – 1963 г. попада и на територията на България”, поясни Веселин Пейчев.
Развитието на морското създание, според професорът се оказва необезпокоявано, тъй като не намира врагове, които да го застрашават. В последствие мекотелото започва да се храни с черната мида и към днешна дата се превръща в най-голямата суровина на България. „От този вид годишно се извличат около 4000 тона рапани”, посочи Пейчев. По отношение на другите водни обитатели попаднали в обсега на Черноморието ни той коментира, че преди около 20 години са се появили морски животни, производни на медузите. „За тези видове е характерно, че са гребенисти и стават заселници на нашите води, чрез корабите. Един от изявените примери на този вид медузи е Beroe ovata”, каза още Веселин Пейчев. Във връзка с адаптацията на морските организми, професорът обясни, че ако средата се окаже благоприятна, те започват да се размножават и постепенно да изместват някои местни видове. „Преди повече от 10 000 години животните, обитаващи черноморските води са били каспийски, за които е известно, че се развиват в по-сладководните басейни. По това време водите на Черно море са били с много по-ниска соленост”, отбеляза професорът. По думите му след последния ледников период се скъсва Босфорския праг, в резултат на което нахлуват солени води от Мраморно море и Средиземно море. По този начин черноморската фауна се видоизменя и значителна част от нея заемат средиземноморските видове, като се запазват и някои от каспийските такива.