Сладката любовна история на Ралица и Георги
Поканихме партньори в живота и в работата, за да ни разкажат по-лесно ли се преминава през неуспехите, ако са споделени, свършва ли някога работното време, когато делиш легло с колегата, какви каши успяха да забъркат последно заедно и колко важни са общите каузи, за да пребъде любовта.
Първи за любовта си ще ни разкажат сем.Петрови Ралица и Георги – Създатели на танцов Клуб „На Герана”
Бихте ли се представили?
Г: Казвам се Георги Петров Петров, работя като агроном и проектант на поливни системи. Завършил съм агрономия в ТУ Варна. Сега следвам магистратура в същата насоченост. А втората ми работа, която смея да нарека хоби е ръководител в Танцов Клуб „На Герана“, който създадохме заедно с моята съпруга.
Р: Казвам се Ралица Иванова Петрова, от Варна, в момента по майчинство, работя като касиер в банков офис , завършила съм Туризъм и се занимавам активно с народни танци. Ръководител съм на Танцов Клуб „На Герана“ от 1 година и половина заедно със съпруга ми.
Как се запознахте?
Г: Запознахме се на уроци по латино танци, там се видяхме за пръв път. След което се срещнахме на концерт за народни танци, в който и двамата участвахме, така допирните ни точки станаха повече от една. И така след една усмивка и близо 3 години имаме семейство, едно дете и собствен танцов клуб.
Р: Запознахме се в ДКС Варна на концерт „Великденска плетеница“, тогава и двамата имахме участие на сцената, но с тогавашните състави, които посещавахме, а за първи път се видяхме на салса танци и тогава ми направи впечатление понеже беше единственото момче плюс още един чичко с костюм, a и танцуваше много добре.
Разкажате ни по-лесно ли се преминава през неуспехите, ако са споделени?
Г: Като цяло се стремим да приемаме неуспеха не като такъв, а като урок. Та в този ред на мисли: да по- лесно си учим уроците, когато сме двамата.
Р: Не мога да споделя за такъв опит понеже досега не сме се сблъсквали с големи неуспехи, но мога да кажа, че успехите ни са двойно по-големи понеже са споделени с любов.
Свършва ли някога работното време, когато делиш легло с колега?
Г: Това е много трудно постижимо, дори на моменти е неизбежно. Но ние сме заедно във всяко начинание ,така че нашият работен ден няма начало и край. Когато имаме да обсъдим нещо, не се съобразяваме с това, че вече сме си в къщи и работния процес за деня е свършил.
Р: Хаха трудно е да се каже, понякога дори в леглото си говорим за хора, и за тактови размери и песни, но пък никога не ни е скучно.
Какви каши успяхте да забъркате последно заедно и колко важни са общите каузи, за да пребъде любовта?
Г: В каши не сме се забърквали или поне са били незначителни. Мисля, че този ни успех се дължи точно на общите ни каузи, който ни помагат да сме по-близки и да се обичаме повече.
Р: Каши не се сещам да сме забърквали скоро, но каузата, с която сме се захванали много ни сплоти, защото и на двамата ни е в сърцето, правим го с любов за хората и това ни кара да се чувстваме щастливи.