Часът е 7,24 часа сутринта на 20 февруари. Точно преди три години. Пред сградата на община Варна се появява млад мъж, облечен с тъмно яке, тъмни панталони и шапка с козирка. На гърба си носи туристическа раница. В ръцете си държи плакат с надпис: „Оставка на Киро и целия общински съвет до 17,00 ч на 20.2.2013 г.“ През рамо е преметнал червена туба. Пламен Горанов се изкачва по стълбите, сваля раницата си и се залива с течността от тубата. Двама общински полицаи се приближават към младия мъж.
„Какво правиш?“, пита единият. Пламен, с тубата от минерална вода в ръка, прави две крачки назад. „Не се доближавай, ще се запаля!“. В дясната си ръка той държи запалка. Полицаят пристъпва напред и посяга към тубата.
В този момент Пламен пламва.
Полицаят оставя тубата и започнва да го гаси с ръце. Колегата му търси вътре пожарогасител. Неизвестен шофьор спира, вади от колата пожарогасител и започва да гаси огъня.
Пламен е загасен около 7.30ч. Изгарянията обаче са фатални. „Киро, Киро… сега трябваше да съм на почивка в Анталия…”, са последните му думи пред общината. По-късно в линейката той изрича: „Не исках да се убивам…”
Получил 80% изгаряния, Пламен издъхва навръх националния празник 3 март. Три часа след самозапалването му правителството на Бойко Борисов подава оставка. Три дни след смъртта му от общината си отива и Кирил Йорданов.
Днес, три години след самозапалването на Пламен Горанов, Грамадата пред общината липсва. Камъните бяха премахнати заради ремонт на тротоара. От администрацията твърдят, че са съхранени и че тепърва ще бъде решавано какво да се случва с тях…