Вижте решението на съдът за морската градина на Варна! (Пълен документ)

Ето и решението на варненският съд за морската градина на Варна. Публикуваме цялото решение на съдът без да взимаме страна.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№………./………….2016 г.

Административен съд – Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и шестнадесета година в състав

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

Като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 471/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на глава ХV, раздел І АПК. Образувано по искане на „Мимоза 2“ ЕООД, Сдружение „Събрание за защита на демокрацията“ и „БМ Градината 15“ ООД с правно основание чл. 250 ал. 1 АПК съдът да нареди на полицейските служители в звено „Общинска полиция“ при община Варна безусловното прекратяване на действията, с които се ограничава свободното придвижване на граждани с лични и служебни автомобили до жилища и други обекти, разположени на територията на местност „Салтанат“ – гр. Варна.

На основание чл. 252 ал. 2 АПК с разпореждане № 2838/19.02.2016 г. съдът е задължил началника на звено „Общинска полиция“ при община Варна незабавно да предостави по делото данни за основанието за извършваните от полицейските служители действия по ограничаване на свободното придвижване на МПС на територията на местност „Салтанат“.

В изпълнение на разпореждането по делото е постъпило заявление с.д. № 2864/19.02.2016 г., с което началникът на група „Общинска полиция“ е посочил, че действията на полицейските служители са на основание чл. 15 ал. 7 вр. чл. 170 ЗДвП, тъй като по приетия ОУП на гр. Варна, одобрен със Заповед № РД-02-2200/03.09.2012 г. /за ОУП и правила към него/  и Заповед № РД-14-2197/03.09.2012 г. /за специфични правила към ОУП/ на МРРБ, местност „Салтанат“ представлява съставна зона 2 на Приморски парк.

В изпълнение на последващо съдебно разпореждане № 2891/19.02.2016г. по делото е постъпила писмена молба с. д. № 2907/22.02.2016 г. от пълномощника на кмета на община Варна, към която е приложена изисканата от съда заповед № 4170/11.11.2013 г. и е внесено уточнение, че за територията на местност „Салтанат“ няма одобрен и влязъл в сила цялостен подробен устройствен план. С решение на ЕСУТ при община Варна по протокол № 71/19.12.2001 г. е бил приет предварителен проект за ПУП – ПРЗ за Приморска зона, по който са били направени частични устройствени разработки за отделни имоти. След измененията на ЗУТ от м. юли 2007 г. процедурата по окончателното приемане на проекта е била спряна като към настоящия момент е възложена обществена поръчка за изработването на ПУП, по която е определен изпълнител, сключен е договор за проектирането на ПУП като понастоящем е в процес на одобряване техническото задание по чл. 125 ЗУТ на ОбС – Варна.

За да се произнесе по процесуалната допустимост и основателност на оспорването, съдът съобрази следното:

По допустимостта: Предвид основната характеристика на правовата държава като държава, в която публичноправните и частните субекти съобразяват поведението си изцяло със закона, то самото установяване в хода на производството по чл. 250 АПК на извършвани неправомерни фактически действия от страна на публичноправен субект обуславя наличието на правен интерес от търсената съдебна защита. Поради това, в отклонение на общите правила, при защитата по реда на глава ХV, раздел І АПК при подаване на искането по чл. 250 ал. 1 АПК не е необходимо искателят предварително да доказва наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес по смисъла на чл. 147 АПК. Ткъв ще бъде налице при всяко основателно предявено искане по чл. 250 АПК. В този смисъл е и съдебната практика, обзорен коментар на която се съдържа в авторския труд „АПК – систематичен коментар, проблеми на правоприлагането, анализ на съдебната практика“, ИК „Труд и право“, 2013 г.

По основателността: Съдебната защита по реда на глава ХV, раздел І АПК, е единствено срещу извършвани от административен орган или длъжностно лице неоснователни фактически действия – такива, които не се основават на административен акт или на закон. В случая като основание за извършваните действия началникът на група „Общинска полиция“ сочи нормите на чл. 15 ал. 7 и чл. 170 ал. 1 ЗДвП.

С чл. 15 ал. 7 ЗДвП законодателят е предвидил изрична забрана за преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. По силата на чл. 170 ал. 1 ЗДвП контролът по спазване на забраната се осъществява от службите на МВР. Последното се явява и в изпълнение на разписаната с чл. 30 ЗМВР контролна дейност на органите на МВР, по-специално тази по чл. 30 ал. 1 т. 5. Създадените съгласно чл. 7 от Наредба № 8121з-422/16.04.2015 г. на МВР звена „Общинска полиция“ по силата на сключен договор между кметовете на общините и директорите на ОД на МВР осъществяват на основание чл. 15 т. 4 от наредбата специфични функции, свързани с недопускане на движение и неправилно паркиране в забранени зони на територията на общината, като на основание чл. 13 т. 4 и т. 6 в основната им дейност се включва и контрола на безопасността на движението и по спазването на действащото законодателство.

За да е обоснована обаче в случая извършваната от „Общинска полиция“– Варна дейност по ограничаване на транспортното придвижване на граждани до обекти на територията на местност „Салтанат“, е необходимо да е налице конкретно основание – съдържащо се в нормативен или в административен акт. Позоваването в тази връзка на нормата на чл. 15 ал. 7 ЗДвП не е достатъчно да обоснове основателността на предприетите действия. Свързването на разпоредбата с приетия и влязъл в сила ОУП на гр. Варна, по който територията на местност „Салтанат“ представлява съставна зона 2 на Приморски парк, само по себе си също не е достатъчно да обуслови прилагането на посочената императивна забрана, тъй като съгласно чл. 103 ал. 2 ЗУТ с общите устройствени планове се определя само преобладаващото предназначение и начина на устройство на отделните структурни части на обхванатите територии. В същия смисъл чл. 107 т. 1 ЗУТ сочи, че с общия устройствен план на града и негово землище се определя само общата структура на територията, предмет на плана – жилищни територии; производствено-складови; територии за паркове и градини; територии за спорт и забавления; територии за обществено обслужване и т.н.  Съгласно чл. 104 ал. 1 ЗУТ общият устройствен план е основа за цялостното устройство на териториите на общините и на части от тях, но според ал. 3 той няма пряко приложение за разрешаване на строителството. Такова законът отрежда на подробния устройствен план, с който съгласно чл. 8 и чл. 103 ал. 3 ЗУТ се определя конкретното предназначение на поземлените имоти. Според чл. 108 ал. 1 ЗУТ именно подробните устройствени планове конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им като техните предвиждания са задължителни за инвестиционното проектиране, а според чл. 205 ЗУТ въз основа на тях се извършва и отчуждаването на поземлените имоти по реда на ЗОбС или ЗДС. Действително, съгласно чл. 104 ал. 1 ЗУТ предвижданията на общия устройствен план са задължителни при изготвянето на подробния устройствен план, но докато няма одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, по силата на изброените разпоредби зададените с ОУП предвиждания не подлежат на конкретно приложение.

Оттук може да се заключи, че след като за територията на местност „Салтанат“ няма одобрен и влязъл в сила цялостен подробен устройствен план, отреждащ я с конкретното предназначение за парк, то за нея все още е неприложима забраната на чл. 15 ал. 7 ЗДвП.

Прилагането на забраната на чл. 15 ал. 7 ЗУТ не може да се извлече  и от разпоредбата на чл. 9 ал. 1 ЗУТ, според която в територии без устройствени планове предназначението на поземлените имоти до влизане в сила на плановете се определя от фактическото им ползване, тъй като общоизвестен факт е, че върху тази територия има извършено застрояване. Това междувпрочем става ясно и от молба с. д. № 2907/22.02.2016 г., в която пълномощникът на кмета на община Варна изрично сочи, че за територията са налице одобрени частични устройствени разработки за отделни имоти. Поради това тя не би могла и по силата на фактическото си ползване недвусмислено да се определи като парк. Аргумент за това е чл. 32 от Наредба № 7/22.12.2003 г. на МРРБ за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно ал. 1 на чл. 32  в обществените озеленени площи /паркове и градини/ без промяна на предназначението им може да се разполагат:

1. мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи, и застрояване, необходимо за поддържане на зелената система;
2. преместваеми търговски обекти по чл. 56 ЗУТ, които общо може да заемат площ не повече от 1 на сто от територията на паркове с площ над 3 ха и не повече от 2 на сто от територията на паркове и градини с площ до 3 ха;
3. открити обекти за спортни и културни развлечения и забави (концертни естради, летни амфитеатри, атракциони, изложбени площи и спортни съоръжения), които общо може да заемат площ не повече от 10 на сто от територията на парка (градината);
4. детски площадки;
5. мемориални обекти;
6. монументално-декоративни, информационни и рекламни елементи по чл. 57 ЗУТ.

При това ал. 2 на чл. 32 изрично поставя изискване спомагателни и обслужващи постройки към обектите по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 да може да се разрешават, само ако се изискват с нормативен акт и без тях е невъзможно функционирането на обектите, като ал. 3 на същия член разпорежда, че изграждането и поставянето на обектите по ал. 1 и 2 може да се разрешава само ако са предвидени в действащия подробен устройствен план на парка (градината), съответно в план-схемите на техническата инфраструктура и план-схемата по чл. 62, ал. 9 ЗУТ и ако не се нарушават екологичните, рекреационните и естетичните качества на озеленените площи като необходимите места за паркиране съобразно изискванията на Наредба № 2 от 2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии са осигурени в непосредствено прилежащите територии на парка (градината).

Като се има предвид строгостта на нормативната уредба относно възможността за разполагане на обекти в паркове и градини и избраният от законодателя изчерпателен подход при регламентирането им, се налага извод, че съществуващото на територията на местност „Салтанат“ застрояване със сграден фонд /било то по-стар или извършен през последните години/ препятства възможността при позоваване на чл. 9 ал. 1 ЗУТ тази територия да се третира като парк само благодарение на нейното фактическо ползване.

Следователно, преди да пристъпят към прилагане на рестриктивни мерки, свързани с ограничаването на автомобилния достъп до територията поради нейното парково предназначение, органите на местна власт и местно самоуправление трябва да се погрижат да уредят окончателно устройствения й статут посредством предвидените за това законодателни способи.

Съвкупно, изложеното обуславя извод за основателност на проведеното оспорване, тъй като предприетите фактически действия от страна на полицейските служители от звено „Общинска полиция“ при община Варна не се основават на административен акт или на закон, поради което съгласно правомощието си по чл. 253 ал. 2 АПК съдът

РАЗПОРЕДИ

НАРЕЖДА на началника на звено „Общинска полиция“ при община Варна БЕЗУСЛОВНО ДА СЕ ПРЕКРАТЯТ предприетите от полицейските служители към звеното фактически действия по ограничаване на свободното придвижване на граждани с лични и служебни автомобили до обектите на територията на местност „Салтанат“ – гр. Варна.

На основание чл. 253 ал. 2 изр. второ АПК разпореждането подлежи на незабавно изпълнение.

Разпореждането може да се обжалва по реда на глава ХІІІ АПК в тридневен срок от издаването му пред ВАС РБ като обжалването не спира изпълнението му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Източник: http://www.admcourt-varna.com/