Наказват горски, глобили бай Асен за отрязан дъб от нивата му

Наказват горските инспектори, които глобиха 72-годишния Асен Канджев от благоевградското с. Церово за отрязано дърво от нивата на дядо му, съобщи „24 часа“.

Проверката на Югозападното държавно предприятие по случая с глобения бай Асен за отрязан дъб, показа, че цялата актова преписка за констатирани на 14.01.2015 г. нарушения, е изготвена некоректно и необективно. Актовете са съставени от горския надзирател Пламен Александров и старши лесничея инж. Костадин Мадолев. Но отговорност за това има и директорът на ТП „ДГС Благоевград“, който своевременно не е проверил изложените факти и обстоятелства, съобщиха от ЮЗДП.

Единият от актовете е за сеч на немаркирани дървета от зимен дъб в размер на 0,15 пространствени куб. метра, а другият – за сеч без издадено позволително. Посочено е, че нарушителят е заловен на мястото на сечта, което не отговаря на истината. Горските служители спират Асен Канджев с натоварените на магарето дърва за огрев в края на селото, до гробищния парк, като същите не са маркирани с марка и лицето няма документ за тях.

„Очаквам писмени обяснения от горските служители, след което ще предприемем действия за налагане на наказания. ЮЗДП ще възмезди Асен Канджев по начин, предложен от него“, заяви директорът на предприятието инж. Дамян Дамянов.

Куриозната история с отрязаното дърво започва в първите месеци на 2014-а. Тогава пенсионерът, който е с протеза на единия крак, отива на нивата край селото, за да засади зеленчуци. В единия ѝ край има изсъхнал дъб и решава да го отсече.

“Дървото беше високо около 2 м и с диаметър на дънера около 15 см. Освен, че беше изсъхнало, пречеше, когато викам трактор да оре.“

Отрязах го и го разсякох на 2 метровки. Закачих ги от двете страни на магарето и си тръгнах към селото. Не съм го отрязал за огрев. Аз си купувам през лятото по 2 кубика дърва за 200 лв., с които се топля през зимата”, разказва пенсионерът.

По пътя от нивата към Церово го спрял горски и започнал да го пита какво е това дърво, има ли документи за него, фактура, ако е купено, или пък разрешение за добив, превозен билет, поставена горска марка и др. Той обяснил, че го е отсякъл от нивата на дядо си, която обработва от 40 години.

“Въобще не съм знаел, че трябва някой да ми издаде документи, за да махна едно дърво, което ми пречи в моя имот. Написаха ми акт. Казах си, че ако е до 100 лв., ще го платя, за да нямам повече разправии”, обясни бай Асен.

След 2 месеца пристигнало наказателното постановление за 80 лв. глоба за незаконна сеч. Продал си 15-годишното магаре Април на свой съселянин за около 200 лв.

Дал сумата на брат си, който да я внесе по банков път в Благоевград. Заедно с други такси към нея внесъл 100 лв.

Тъкмо се успокоил, че това гайле му е паднало от главата, пристигнало второ наказателно постановление за други 100 лв., защото нямал разрешение за транспортиране на дървото.

Тогава се ядосал и решил да го обжалва в районния съд в Благоевград. Казал си, че ако плати и тези 100 лв., които с другите такси и лихви стигнат до 150 лв., дървото ще му излезе златно.

“Възмутих се! Тази дъбица златни ябълки да раждаше, нямаше да е толкова скъпа. Написах си жалбата до съда, защото нямам пари за адвокат.

Първо съдът отмени глобата ми, но после от Горското поискаха ново разглеждане и преди дни пак бях на дело. Отложиха го за март”, обяснява перипетиите си възрастният мъж.

Сега ще представи пред магистратите документ, че нивата е била на дядо му. Горските пък ще трябва да докажат откъде точно е отрязан дъбът и дали попада в границите на горския фонд. Нивата, която обработва бай Асен, е от около 600 кв. м. Тя е част от цял наследствен имот на дядо му, който си разделили с брат му.

До 1976 г. е била пустееща с треви и храсти. Дали му парцела от АПК-то да сади на него лук, домати, картофи и др. зеленчуци. Пенсионерът е останал без десен крак през 1974 г. Тогава работел като готвач в ресторант. Купил си мотор, за да се прибира често при родителите си.

При катастрофа губи крака си и му поставят протеза. Тогава получил 36 лв. инвалидна пенсия и спрял да работи на заплата. Заедно с жена си Ана са отгледали син и дъщеря. В първите години след катастрофата стоял повече вкъщи и се грижил за децата, които били малки.

След това е все на полето. Свикнал е с изкуствения крак и се движи спокойно, върши всякаква полска работа. Без проблем се е качвал и на магарето си. От близо 4 г. е вдовец. Разказва как е загубил съпругата си.

“През юли 2012 г., след дъжд отидох за гъби в гората. Намерих само 2 малки, които бяха като печурки. Изпържихме ги за обяд заедно с картофи. След като с жената си хапнахме, легнахме да си починем.

На нея обаче ѝ прилоша много, след това и на мен. Отидохме в болницата в Благоевград. Оттам ни откараха в София. Повече от 10 дни лекарите се бореха за живота ни, но жена ми почина от натравянето с гъбите”, разказва бай Асен. Сега той получава 130 лв. пенсия и 50 лв. вдовишки. Казва, че с тях успява да живее скромно и му стигат. Децата му повече от 15 г. живеят в Испания, вече има 4-ма големи внуци.

Месечно дава по 30 лв. за ток, 20 лв. за вода и 20 лв. на селския пастир, който му пасе трите кози. Редовно си плаща данък за къщата и такса смет на общината.

“Остават ми по 3 лв. на ден“.

Купувам си хляб и нещо дребно за ядене. Имам си и от градинката, и от козичките. Пуша по 2 цигари на ден и понякога пийвам или по 1 бира или по 1 ракия”, не се оплаква пенсионерът.

Всяка година ходи на прегледи заради отрязания крак. Правят се ремонти на протезата, а на 4 г. я сменят. Разходите за това обаче се покривали от социалните служби. Асен допълва, че сега му е много обидно, защото го изкарали контрабандист на дървен материал.

“Има други, които секат дърва и ги продават, а мен, за моето дърво, ме глобяват. Невинен съм и се заричам, че ще си търся правата докрай, ще докажа, че не съм крадец”, категоричен е Асен.

Предаваме му, че пенсионирана лекарка иска да му помогне, за да си купи ново магаре.

“Сега вече няма да ми трябва. Имам само 3 козички. За тях сеното не е много и на рамо ще им го пренеса. Всеки ден пък ходя до нивата си пеша.

Това ми е ритуал. Тръгвам сутрин и бавно, бавно стигам. Чопля си земята, садя, копая. Събирам дъждовна вода в съдове да има за сушата през лятото. Не се оплаквам от ниска пенсия. Живея с толкова, колкото имам”, казва дядото.