Денят на Освобождението на България от османска власт е националният празник на България. Той се чества всяка година на 3 март в чест на подписването на Санстефанския мирен договор на тази дата[1] (19 февруари стар стил) през 1878 г.
От 1396 до 1878 година България е била част от Османската империя. В резултат на победата на Русия в Руско-турската война през 1877-1878 г. страната придобива независимост.
На 3-ти март 1878 г. е подписан Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя. От руска страна договорът е подписан от граф Николай Павлович Игнатиев.
По силата на Санстефанския договор, България се превръща в най-голямата държава на Балканите. В нейните граници влизат Южна Тракия (до Бяло море), цялата територия на Македония на югозапад и Добруджа на североизток. В западната част на страната е включена източната част на днешната Сърбия.
През лятото на 1878 г. в Берлин на конгреса на великите сили на Европа по настояване на Австро-Унгария и Англия, Санстефанският мирен договор е променен и границите на България са силно редуцирани. Няколко милиона българи остават извън независимата държава. Това води до приемането на българската национална доктрина – обединението на разбитите български земи от Берлинския договор. Десетилетия напред историята на страната е тясно свързана с тази доктрина.
На този ден се вдига националното знаме и се поставят венци на паметника на Незнайния воин в София, в паметта на българите, загинали в борбата за освобождението на Отечеството. Вечерта на площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря-проверка. Гражданите поставят венци и цветя на паметника на загиналите за освобождението на България руски, финландски и румънски войници.