Днес е Голяма задушница! Започват Великденските пости

Задушница е ден за помен на душите на починалите

В църковния календар са фиксирани датите на задушниците, които са 3 – Голямата задушница преди началото на Великия пост, Задушница преди Петдесетница (Черешова задушница) и Архангелова Задушница.

Задушница се чества винаги в събота – деня, който в църквата е определен за ден на покойниците. Богослужението е с молитви за починалите. Службата е заупокойна, след която се прави обща панихида. Камбаната бие траурно, с отмерен удар. (Във всяко съботно богослужение има специални песнопения и канон за мъртвите.)

По православна традиция празниците започват от предната вечер и се отчитат с вечерната служба в храмовете. Затова още в петъчния следобед и в събота до обяд близките на починалите посещават гробовете. Преливат ги с вино, оставят храна, поставят цветя, палят свещи и кандила, прекадяват с тамян. След това раздават, дори и на случайни, непознати хора, жито и храна, наречена подавки – пита, маслини, сладкиши, баници, бонбони, плодове и други лакомства, които починалите близки са обичали преживе за „Бог да прости“.
Задължително се нарича за кого точно се раздава за помен. Например: „Вземете за Бог да прости за баба (името), дядо (името), други близки (имената). Някои казват: „За всички починали близки.
Разбира се, починалите не се нуждаят от никакви вещи, дрехи, храна, не усещат студ, глад и жажда като нас. Всичко, което принасяме в тяхна памет, има символично значение: житните зърна са символ на бъдещото възкресение, виното – на животоподателната Лоза Христос и Неговата пречиста Кръв, свещите ­- горещата вяра, тамянът – чистата молитва и предвкусване на бъдещите небесни блага, цветята ­- добродетелите на починалите и любовта ни към тях, надгробният кръст означава, че погребаният е бил християнин и е починал със светла вяра във всеобщото възкресение на мъртвите. Починалите се нуждаят от молитвена подкрепа, от раздаване на милостиня в тяхна памет, за да изпросят Божията милост за успокоение на душата.
Поменът за починалите може да се направи на гроба, в църква, или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Но ако не повикате свещеник, по-възрастна жена или мъж изрича: „Дай, Господи, прошка на починалия твой раб/рабиня (починалите твои раби) (изброяват се имената …), прости неговите (техните) волни и неволни грехове и нека бъде вечна паметта му (им) Амин!“. Събралите се отговорят „Амин“ и се прекръстват.

Голямата задушница е последвана от 40 дневните Великденски пости, през които вярващите християни трябва да изчистят своите тела и души, за да приемат Христовото възкресение.
Великденските пости започват с Местни заговезни, от които престваме да ядем месо и месни изделия и Сирни заговезни – спираме да ядем мляко и млечни продукти. На Голямата задушница може да раздава всякаква храна. Голямата задушница съвпада с големите февруарски студове и снегове. Метеорологичните условия и студът често затрудняват ходенето на гробища. Затова, който няма възможност да отиде на гроба за Задушница, може да посети църква, да запали свещички и да подаде за „Бог да прости“ на хората, които работят в храма и на посетителите.
Предварително можете да запишете имената на покойниците в някой храм (суха литургия) – 10 имена за 2,00 лв., която се отслужва в събота преди обяд.
Много често още в петък след обяд хората подават за „Бог да прости“ на колеги, съседи и на членовете на семействата. В петък вечер или в събота за обяд може да се приготви вечеря или обяд вкъщи за помен на починалите роднини.
На Задушница не се върши домакинска работа – чистене, пране, шиене, а само се приготвя храна.