Преди 95 години умни политици, управници на нашия град, са решили, че точно по това време, гладната и мизерстваща нация има най-силна нужда точно от театър. И са положили усилия – отделили са средства, извикали са виден български актьор от онова време – прочутия Стоян Бъчваров, за да формира общинска професионална трупа изцяло на общинска издръжка – с гарантирани заплати за актьорите, условия за живеене и условия за правене на театър. Защото са знаели, че точно бедните хора са имали нужда от духовната си храна. Така са мислили тогавашните политици…, пише dariknews.bg.
Така започва разказа си за историята на варненския театър актьорът и режисьор Стоян Радев. И продължава:
Първото театрално представление се е изиграло в зала „Съединение” – сегашния Филиал на театъра, който има крещяща нужда от ремонт.
Избрали са пиесата „Инстинктът” от Анри Кестмекер.
Няколко години по-късно варненската общественост събира пари и за прочутата сграда на театъра. Всички се обединяват зад идеята, че театърът има нужда от собствена сграда. Извикали прочут архитект и зданието било вдигнато за няколко години. В темелите на сградата стои идеята, че тя е строена За театър, от гражданите на Варна.
95 години по-късно варненската трупа ще отбележи юбилея на театъра с премиера на „Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников. Пиесата е писана през далечната 1871 година, но е особено актуална и днес, даже си е съвсем съвременна, смятат младите актьори Гергана Арнаудова, Цветина Петрова и Николай Кенаров.
Този текст е адекватен за всяко време, казват те. И се смеят с глас само при мисълта за постановката… За театъра те споделят, че връзката им с него е нерационална – съвкупност от чувства, емоции, усещания…
Положението на театъра не е добро, има много лоши неща, но хубавото е повече…
Случайно или не, пиесата ще разкаже на зрителите за тегобите на една пътуваща трупа. „Позорищна игра” я е нарекъл Войников, а днешният й режисьор обещава много смях и забавление.
Единственият начин да разкажем проблемите на театъра, е да се забавляваме, казва Стоян Радев.
Живеем във време, в което бахурът е по-ценен от книгата. Но това ще мине. Направили сме своя ирационален избор да живеем с ниски заплати и трудно, но проявяваме чудовищен инат да не спираме.
А дали днешната публика има нужда от театър?
Как приучаваш детето си кое се яде и кое не? Нали ти приучаваш детето си, че кифла с мармалад е полезно, а кучешко лайно не е полезно. Защото децата посягат към кучешки лайна, но ти го плясваш по ръката и му казваш: Не, мамо, това не се яде, това е ако! И му предлагаш кифла или плод. Така децата се научават какво да изберат. Същото е и с духовната храна. Трябва да му отвориш вратата на театъра на това дете, да го научиш какво е сцена, да му кажеш, че в залата се мълчи, да му покажеш, че телефонът се изключва, да му обясниш защо се ръкопляска… Дълги години обаче на българския зрител му е предлагана чалга вместо театър и сега той не знае кое е полезно и кое – не.
Какво още споделиха пред Дарик Стоян Радев, Николай Кенаров, Гергана Арнаудова и Цветина Петрова – чуйте от прикачения звуков файл