Забравената Варна – призраци от социализма (СНИМКИ)

Това е втората част от – Забравената Варна. Тя не претендира за абсолютна всеобхватност, тъй като, подобно на цяла България, за изоставената Варна може да се пише безкрайно. В нея се цели да се покаже само някои от най-емблематичните изоставени места в града. В първата част е разказано за призрачните сгради от времето на социализма. Днес идва редът на онези от прехода, пише kmeta.bg.

Първата спирка се намира на самия вход на града към Златни пясъци. Това е изоставеният спортен комплекс. Историята на тази сграда е тъжна. Тя никога не е имала свой живот. Била е построена нейде през 90-те във време на надежда, за да бъде средище на спорта. Незнайно по какви причини обаче – спортната зала така и не бива довършена. И така днес, вместо между нейните стени да тичат таланти, които играят баскетбол или волейбол, спят бездомници и алкохолици. Вместо пода й да поглъща потта на спортистите, той е пълен със спринцовки и празни шишета.

Според интернет и повечето варненци – тя въобще не съществува, а нейният разказ, ако въобще го има, е потънал в нечии отдавна забравени и прашасали архиви. Чувството да се разхождаш из вътрешностите на изоставеният спортен комплекс е странно. Вълнуващо, опасно и празно. Неописуемо, защото само едно място без минало и история може да събуди подобни пориви на мисълта. Единственото, което ти напомня, че си в света на живите, е тотално контрастиращият детски глъч, идващ от близките площадки за игри. Сградата се намира до големия „Пикадили парк“ над Морската градина. Гледката от балконите е директно към морето и неслучайно около нея са построени нови и модерни жилищни блокове за богаташи. Незнайно как това изоставено и призрачно парче бетон все още стърчи на така апетитното парче земя. Но ако някой ден мъртвородената отломка бъде съборена, това ще е милост. Защото ако тази сграда беше човек, то единственият лек за нея щеше да е евтаназия.

Втората спирка отново е в Морската градина. В близост до бобслея, за който ви разказах миналата седмица, сгушена между дървета и храсти, се намират жалките останки на бившата дискотека „Спайдър“. В края на миналия и началото на този век дискотеката е била любимо място на младото поколение, тепърва преживяващо еуфорията на демокрацията и чувството за абсолютната свобода. Тя е разположена на перфектно място – централно, всеки го знае, а в същото време е изолирано от града и останалите заведения. Преди години „Спайдър“ е бил убежище на освободени младежи, пиещи, танцуващи и флиртуващи под звуците на 80-тарски и 90-тарски диско парчета.

Култово място, на което едно цяло градско поколение е създало безброй (без)паметни вечери. Днес от легендарната дискотека са останали единствено прогнили дървени настилки, ръждясали железа и реени от вятъра парцали.През деня бившата „Спайдър“ е пристан на бунтари, криещи се за по бира от суетата на големия град и авантюристи, привлечени от безвремието на мястото. През нощта обаче тя е дом на всякакви несретници – клошари, наркомани, перверзници. Многобройни са случаите на запалени пожари, извращения, побоища, самоубийства и какво ли още не, случило се нощем тук. Човешки отпадъци, празни бутилки и използвани игли, скрити под гнили листа, са затрупали отдавна забравения нощен клуб. Мястото не е приятна гледка, а поради всичко описано по-горе – никак не е и безопасна гледка.

Затова е притеснително, че намиращата се на толкова централно и хубаво място бивша дискотека, все още не е съборена от общината и превърната в градинка или нещо друго. Поставените прегради отдавна са счупени и затова много любопитни деца, играещи си в Морската, влизат тук, за да „изследват“. А на мястото, заради прогнилите и ръждясали останки, иглите и стъклата, с малчуганите могат да се случат безброй инциденти. Само докато снимах поне десетина деца влязоха да разглеждат. Затова е крайно време зловещото гробище на бившата „Спайдър“, понастоящем убежище на поквара, да потъне в земята и да бъде забравено завинаги.

Последното място е намиращият се на н. Галата, под стария фар, за който ви разказах миналата седмица, хотел и ресторант „Романтика“, построен нейде в началото на прехода. Той е разположен точно на плажната ивица на кв. Галата и е със страхотна гледка към морето и цяла Варна. До бившият комплекс се стига през стръмни стълбички в малка гора, водещи директно на изолиран скалист плаж. Комплексът представлява малко хотелче с вътрешен ресторант, но най-красивото в него е малкият кей, навътре в морето, на който са били разположени изящни лампи и красиви масички.

В миналото „Романтика“ наистина е заслужавала иначе клишираното си име, защото от далеч си личи, че това е било прекрасно място – самотен и отдалечен плаж, писъка на чайките, гледка към морето и светлините на големия град. Същинска идилия. Мястото е толкова красиво, че е защитено от проект „Натура 2000“. На времето тук са идвали влюбени двойки, рибари, варненци и туристи от цял свят. Туристите от близките курорти са акостирали директно с яхти, моторници и лодки. Били са организирали безброй забави, сватби, купони, тържества, спортни събития.

Мястото е било една от най-големите атракции на варненското Черноморие. Поради незнайно какви причини обаче, едва преди няколко години, комплекс „Романтика“ бива изоставен на произвола на съдбата и морето. Последната информация за него датира от 2012-та. Дори по случайност да се обитава лятото обаче, сега той изглежда забравен и за съвсем кратко време природата е започнала да го погълва. Целият долен етаж е буквално заровен от мидени черупки. Плажът е осея с мъртви медузи. Мостчето в морето е започнало да се рути. Но въпреки всичко – страхотното разположение на мястото все още е магнит за младите и мястото е някак си живо.

Любопитно е че въпреки че е изоставена, „Романтика“ все още има свой функциониращ уебсайт, който седи гордо в интернет и излиза на първо място в Google. Иронично е, че в нашето време призрачните места вече са придружени и с призрачни сайтове. Дали един ден, след много десетилетия, хората вече няма да пишат статии като тази за забравените сгради, а ще пишат за забравените места в киберпространството?