Откриха паметник на полковник Милко Железов във Варна

Паметник на полк. Милко Железов, командир на бреговата охрана на Варна /1912-1918/, бе открит днес с военен ритуал и освещаване от свещеници от Варненската и Великопреславска митрополия.

Той се намира до кораба-музей „Дръзки“ в Морската градина на Варна. С него се завършва мемориалната линия на вечна бойна слава край Военноморския музей, която започва с паметника на кап. І ранг Димитър Добрев, продължава с торпедоносеца, командван от него, и завършва с едно от 40-тонните оръдия, бранили Варна по време на войните.

Изграждането на паметника на полк. Железов е по предложение на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и от Съюза на ветераните от войните на България, с финансовата подкрепа на Община Варна. Автор на скулптурата е Живко Дончев.

„Благодаря на всички, които работиха за възраждане на името и делата на един виден български офицер – полк. Милко Железов!
Днес, застанали до този паметник, ние отдаваме почит не само на командира на бреговата охрана на Варна, но и на саможертвата на всички войни, загинали за свободата и независимостта на родината ни!“, заяви при откриването кметът на Варна Иван Портних.

Той припомни, че възраждането и съхраняването на историческата памет е задача, по която Община Варна работи постоянно – за две години бяха обновени и реставрирани паметникът на граничаря, арката на 8-ми Приморски полк, паметниците по Алеята на Възраждането в Морската градина, паметникът – костница на загиналите през войните, открита бе паметна плоча на адмирал Бранимир Орманов.

Тържествени слова произнесоха д-р Марияна Кръстева, директор на Военноморския музей, и контраадмирал Митко Петев, командир на ВМС. Министърът на отбраната Николай Ненчев изпрати благодарствено писмо до кмета на Варна Иван Портних – за усилията за опазване на историческото наследство и бойната слава на българските офицери, сержанти и войници. Проявата уважиха още председателят на ОбС Тодор Балабанов, Коста Базитов, зам.-кмет, Антония Йовчева, директор на дирекция „Култура и духовно развитие“, общински съветници, граждани, ветерани от войните. Специален гост бе и внукът на полк. Железов – Милко Събев.

Полк. Милко Железов е роден на 4-ти ноември 1872 г. във Варна.

Завършва гимназиалното си образование в родния си град с пълно отличие, а след това Военното на Негово Величество училище – също с отличие и специалност – артилерист.

В периода 1904-1906 г. той се обучава във Висшата артилерийска школа в Санкт Петербург с две специалности – крепостна и брегова артилерия. Тук той изобретява първия в историята на артилерията изчислителен прибор, за което получа от руския император награда – орден „Св. Ана“ III степен.

В България той е първият организатор на бреговата артилерийска защита на морската ни граница.

На 6 октомври 1912 г. с точния огън на командваните от него батареи осуетява опита на турска ескадра да унищожи пристанище Варна.

По време на Междусъюзническата война Железов отива като доброволец командир на артилерийско отделение и воюва в района на Видин срещу сръбската армия, където получава и първия орден „За храброст“.

В началото на Първата световна война Железов е командир на Бреговата артилерийска група батареи в състава на ВМС и Варненския укрепен пункт. Като такъв, в началото на войната, той получава бойна задача – да открие незабавно огън по всеки противников кораб, навлязъл в далекобойността на батареите му. На 14-ти октомври 1915 г. голямата руска ескадра от 22 бойни кораба и морска авиация от разстояние 15,2 км с 60 оръдейни цеви обстрелват обекти около и в пристанище Варна. Далекобойността на неговите батареи, поради грешки в доставката и конструкцията на оръдията, е до 10 км. Той няма друг изход освен да мълчи. Това било изтълкувано като добронамерена проява към руснаците. Дворецът го снема от длъжност и го праща като командир на поделение в 5-и артилерийски полк край Разград. +

Скоро той се включва във война за освобождаване на Добруджа. Отличава се с героизъм в Тутраканската епопея. Неговото отделение с две батареи удържа напора на превъзхождащ го противник, като разбива румънци, руснаци и сърби. По време на сражението на командния пункт при Железов е и княз Борис, който е възхитен от уменията му, го повишава в звание подполковник и го представя за орден „За храброст“. В края на войната Железов е повишен в чин полковник и получава третия си орден „За храброст“. Върнат е за командир на вече осакатената Брегова артилерийска група в почти напълно обезоръжен флот.

На 1 февруари 1921 г., след 51 години служба, участие в 3 войни, награждаван с 10 ордена и медали, полк. Железов подава рапорт и преминава в пенсия. По-късно е съден и екстрадиран от Варна от Народния съд.