Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда по време на Първата световна война
На 27 март (неделя) в 3:00 часа се въвежда лятното часово време, съобщиха от ГД „Национален център по метрология“ към Българския институт по метрология.
Тогава часовниците се преместват с един час напред.
За по-лесно запомняне, през кой сезон преместваме часовника напред, а през кой – назад, на английски има следния мнемонически израз – “spring forward, fall back”, в превод „пролетта напред, есента назад“.
Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление, чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официалното време се измества обикновено с един час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци.
Идеята за смяна на времето първо хрумва на Бенджамин Франклин, който през 1784 г. пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ с предложение парижани да стават и да си лягат по-рано.
Първата сериозна аргументация е направена от Уилям Уилет през 1907 г в „Пилеене на дневна светлина“, но не успява да убеди британския парламент.
Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г.
Скоро след това във Великобритания са последвали примера, като в началото въвели лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година.