Читателка на „Нова Варна“ ни писа с призив да помогнем в откриването на нейната сестра. Ето какво сподели тя:
Майка ми през 1971 г. жена е била бременна и бебето е трябвало да се роди на 7.11.1971 г във Варна. През септември месец майка ми е правила зимнина и при варенето, когато се приближава до врящия казан е гръмнал един буркан. Тогава родителите ми са живели в Белослав, а баща ми е карал камион на дълги курсове из страната и се е прибирал през 3, 4, 5 дни.
Майка ми уплашена да не стане нещо на бебето два дни след това се качва на автобуса и отива във Варна в Окръжна болница в старото родилно. Споделя случилото се и я настаняват в болницата и започват изследвания. На следващия ден я слагат на системи и предизвикват раждане. След като е ридила веднага са изнесли бебето и не са и дали да го види. По-късно и съобщават, че е починало. Дори не са искали да и кажат какво е било бебето – момиченце или момченце. На другия ден една санитарка и казва, че е било момиче ама да го забрави. Не са и дали нито смъртен акт нито да види трупчето (ако е било такова).
Майка ми почина преди 20 години и когато ми разказа това ми каза, че има усещането през целия си живот, че бебето и е откраднато. Не помня точно датата когато се е случило това, но помня, че е била в 8 мия месец. Не зная, защо ми се върти цифрата 25/ 27 септември.
Няколко пъти във Варна мен са ме припознавали. Два от случаите бяха поразителни.
Първият е; Жената ми говореше за общи познати и преживявания , аз стоях и гледах вцепенена и ме наричаше Краси. Когато и казах, че не се казвам Краси ми смотолеви нещо изгледаме доста странно и замина.
Втория: Бях на 22 години и един полицай започна да ми говори така сякаш сме били много близки, казах, че не го познавам и той ми поиска лична карта. Когато я видя онемя. Каза ми, че гласа ми, маниера ми и смеха ми били същите като на Краси. Да де ..най- странното е, че и той ме нарече Краси. Питм се дали Краси не е сестра ми.
Публикувам моя снимка и на брат ми. Майка ни се казваше Милка, а татко Минко. Ако на някой му трепе сърцето нека ми пише. Не зная защо тогава така лесно са се примирявали , но явно е било масова практика. На мен също искаха да ми отнемат детето . Донесоха ми дори някакви документи, които да подпиша, за да се откажа от детето и да дам съгласие за осиновяване, но аз твърдо казах НЕ. Няма да забравя името на гнусната Ганчева.
Всеки който знае нещо и мисли, че може да помогне може да пише тук: www.facebook.com/galina.dimitrova.188
Молим за Вашето съдействие!