Край на метила в течностите за чистачки

През следващата една година ЕС ще забрани изцяло съдържанието на метил в течностите за чистачки. Докладите на два комитета към Европейската агенция по химикалите (ECHA) оценяват като значителен рискът за човешкото здраве при съдържание на над 0,6% обемни единици метанол в течностите за чистачки, а допустими към момента са 3,0%. В България положението е още по-критично, данните показват, че близо 2/3 от продаваните у нас продукти за чистачки са със съдържание на метанол, достигащо до 30%, пише Varna24.bg.

Доклади на Комитета за социално-икономически анализи (SEAC) и Комитета по оценка на риска (RAC) посочват, че към момента европейските изисквания за производство на продукти със съдържание на метанол са минимални и недостатъчни, за да осигурят адекватна защита за здравето на потребителите. Те се ограничават до предписване на специфични изисквания по отношение на опаковането и етикетирането на продуктите, съдържащи метанол. Рисковете се изобразяват като пламък, череп и под други форми, които са крайно неясни за масовия потребител. Проверка на Министерството на здравеопазването у нас през 2014 г. показа, че в над 400 обекта се продават течности, на които изобщо не е упоменато съдържанието на метанол.

Производителите им умишлено не поставят обозначения, за да покажат вредите, които продуктът им може да причини дори при впръскване по предния прозорец,, когато изпаренията навлизат в купето. Дори не се отчитат честите случаи на директна консумация на такива течности от деца и възрастни, които бъркат смъртоносната смес с високоалкохолна напитка. Такива продукти се разпространяват масово и безконтролно на бензиностанции, в големи търговски вериги, малки магазини за продажба на резервни части и автокозметика, дори в известни интернет магазини.

Въпросът за вредното въздействие на метанолав течността за чистачки върху човешкото здраве от няколко години е обект на интерес в повечето държави-членки на Европейския съюз. Редовни дискусии се водят и пред Европейската комисия и ECHA. През последните няколко години на официалната интернет страницата на ECHA (по инициатива на държави като Италия, Полша, Финландия и Чехия) бяха публикувани десетки доклади с научни и категорични доказателства за вредите от метанола върху човешкия организъм и високата смъртност в Европа в следствие директна консумация. Някои от изследванията се фокусират върху негативното действие на метанола върху репродуктивните функции при човека при индиректна консумация.

В настоящото законодателство се посочва, че държавите членки на ЕС могат да приемат собствени рестрикции по темата, което е потенциал за нарушаване на правото за свободна търговия в рамките на ЕС. Затова Европейската агенция по химикалите дава препоръка ЕС да въведе унифицирани за всички държави членки правила, като най-силно застъпва препоръката метанолът да бъде напълно забранен под различни масови форми и продукти. Чрез социо-икономически изчисления се достига до сметката, че финансовото измерение на ползите от спирането на метанола за държавите членки се равнява на 323 милиона евро годишно. Няколко милиона допълнително ще спести и всяка една държава от минимализиране на медицинските си разходи при причинена слепота, болнична грижа за отровени и редица други.

Редица държави членки на ЕС въведоха в националните си законодателства изрични забрани и ограничения по отношение на предлагането на пазара на продукти за масова употреба, съдържащи метанол, сред които и течността за чистачки. В Полша, Финландия, Дания от много години има изрична забрана за влагане на метанол в продукти за масова употреба. Такова ограничение от скоро имат и Швеция, Дания, Норвегия, Литва, Германия, Австрия, като освен течност за чистачки се посочват и различни продукти, използвани в бита и дори авто-монтьорството. След тях Чехия и Италия въвеждат сериозни рестрикции и мерки по отношение ограничаването на метанола в различни битови препарати, сред които и течностите за чистачки. В тези държави въведените ограничения и забрани са продиктувани изцяло от съображения за опазване на общественото здраве. С действията си те преследват цели, които надхвърлят минималните хармонизационни изисквания на европейското законодателство.

В България такъв действащ закон относно метанола е имало от 1995 до 2005 година. В обхвата на забрана са попадали всички продукти, които хората използват в ежедневието и чиято употреба (спорадична или редовна) носи риск от безвъзвратното увреждане на човешкото здраве. Отпадането на забраната за използване на метанол в битовата химия преди 11 години в България не се е базирало на научни или други емпирични данни, а е било следствие от прибързано и неадекватно адаптиране на българската нормативна уредба с оглед на наближаващото ни присъединяване към Европейския съюз.