На днешната дата празнуват всички с името …

Корените на празника Борисовден са още от средновековието. На 2 май лето 907 приключва земния си път един от великите царе на България. Неведоми са пътищата на вярата в Бога. Аз и ти можем само да гадаем в какъв точно момент тази вяра е осенила цар Борис. Оставяме на политиците, историците, дипломатите и всички подобни да търсят външно и вътрешно политическите подбуди на цар Борис І за покръстването на народа ни. Църквата приравнява делото му с делата на най-светите свои апостоли.
Цар Борис І се отказва от светската суета и приема монашеството. При първото си оттегляне от трона, Борис оставил сина си Владимир на власт. Владимир Расате се опитал да върне старата вяра в бог Тангра. Това разгневило баща му и той наредил да ослепят собствения му син. Народът ни е запазил скъпа легенда за непокорния син-езичник на цар Борис, припомня information-bg.com.

Слепият син бил заточен в крепост. Баща му заповядал пред портите да издигнат голям каменен кръст. До крепостта имало изворче и то било единствената утеха за слепеца. Хората виждали как Владимир плиска обезобразеното си лице с вода и нарекли ручея на негово име – Извора на слепия, а крепостта и селото – Владимирови.

В последния си земен ден Владимир влязал в църквата и се покаял, разказва легендата. Поискал да го погребат под кръста, който баща му цар Борис І бил издигнал, с единствена молба на него да бъде изсечено слънце – символа на бог Тангра. Искал да се знае, че вярата на дедите му е вековна. Легендата разказва, че свещениците го попитали дали няма да е грешно, а той отговорил „Само времето може да отсъди!”.

Цар Борис бил готов на всичко, за да защитава християнството и потушил метежа. Знаем, че на престола този път поставил другия си син Симеон, който се оказал ревностен последовател на Христос. Именно по това време учениците на св. Кирил и св. Методий намират радушен прием у нас и България започва да се изгражда като религиозно-просветен център на Балканите и съответно се подготвя да преживее своя Златен век.

Цар Борис окончателно се връща в манастира и се отдава на пост, молитва и книжовна дейност и умира на 2 май през 906 г. Той е наречен равноапостолен светец, защото неговото дело в България и на Балканите може да се равнява на делото на първите апостоли.

Накратко това е историята на празника на имената на 2 май: Борис, Боряна, Борислав, Борислава, Борил, Богорис. Както виждаме, изпълнена е с много енергия, с много вяра, с много надежда, което може да се превърне в мото на техния живот и пътеводна светлина, отбелязва az-jenata.bg.