Кражбата на малко количество храна, за да не умреш от глад, не е престъпление. Това реши Върховният касационен съд в Италия, предаде BBC.
Висшите магистрати отмениха осъдителната присъда срещу Роман Остряков, който е признат за виновен за кражбата на сирене и наденички за €4.07 от супермаркет.
Г-н Остряков е бездомник от украински произход, който е взел храната, „изправен пред непосредствена и съществена нужда от прехрана“, реши касационният съд.
Следователно това не е престъпление, уточнява съдът.
През 2011 г. друг клиент подава сигнал към охраната, че Остряков се опитва да напусне супермаркет в Генуа с две парчета сирене и пакет наденички в джоба си, а е платил само гризини.
За кражбата бездомникът е осъден на 6 месеца зад решетките и му е наложена глоба от €100 през 2015 г.
Според съдиите „правото на оцеляване надделява над правото на собственост“, пише в коментар по темата италианският вестник La Stampa.
Във времена на икономически затруднения решението на касационния съд „напомня на всички, че в една цивилизована страна дори най-изпадналите мъже не бива да гладуват“.
Статистика, публикувана в друг вестник Corriere Della Sera, сочи че всеки ден в Италия 615 души падат под линията на бедността – „немислимо е законът да не отчита реалността“.
Освен това изданието критикува факта, че дело за €5 е минало на три инстанции, преди да бъде взето окончателно решение.
„Историческото“ отсъждане е „правилно и уместно“, пише italiaglobale.it. И е породено от кредото на западния свят от векове – хуманността.
Въпреки коментарите в пресата делото е прехвърлено към апелативния съд на основания, че присъдата трябва да бъде намалена, тъй като става дума за опит за кражба. Остряков така и не напуска супермаркета, когато е задържан.
Италианският Върховен касационен съд, който разглежда само прилагането на закона, а не фактите по делото, обяви окончателното си решение на 2 май, отменяйки присъдата изцяло.
„Състоянието на подсъдимия и обстоятелствата, при които е станала кражбата на стоки, доказва, че той е взел това малко количество храна, изправен пред непосредствена и съществена нужда от прехрана, като следователно е действал в условията на необходимост“, гласят мотивите на съда.