Ден на победата или Ден на Европа?

Ден на победата или Ден на Европа? И двете, защото няма как да се разделят, заяви историкът проф. Искра Баева в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR.

„Поради факта, че сме в Източна Европа, при нас съвпадат, но в Западна Европа си се празнуват един след друг. Съответно на 8 май – Денят на победата, а на 9 май – Денят на Европа, защото няма как да избгнем тази историческа последователност“, уточни проф. Баева.

Червената армия не дразни, смята Васко Кръпката. Той иска да бъде справедливо почитането на жертвите във всички войни – както на нацизма, така и на комунизма.

„На един празник трябва да се прегръщаме и целуваме, а не да спорим. Аз съм щастлив, че България се завърна, защото беше откъсната в един момент. Винаги съм се смятал за част от свободния свят, независимо кой е бил на власт, но в днешна България съм много по-щастлив, отколкото в предишната“, добави рок музикантът.

Според историка такова разделение не е необходимо, но дори и днес ще го има. По думите й пред Президентството ще се отбелязва Деня на Европа, а по същото време някъде другаде ще се прави „нещо като памет“ за българските жертви, които не бива да забравяме.

България има основание да отбелязва Деня на победата точно като такъв, защото всъщност единствените военни действие, които води във Втората Световна война са срещу нацистка Германия и бившия й съюзник в този заключителен етап, посочи проф. Баева. По думите й има и други жервти и борба, която страната ни е водила – на страната на антихитлеристката коалиция – това е партизанското движение и съпротивителното движение.

Без победата във Втората Световна война нямаше да я има тази Европа, в която в момента живеем, подчерта проф. Баева.

Комунизмът не е отречен в световен план, коментира още Васко Кръпката. Той даде пример с нацистки лагер, превърнат в музей, където се виждат още лоши неща, излизаш и се заклеваш, че това никога повече не трябва да се случва. Отиваш в музей в Берлин, където е разказана историята за хората, които са опитвали да преминат през Берлинската стена – „излизаш и виждаш, че на изхода се продават съветски фуражки с надпис СССР, докато никой никъде не ти продава нацистки фуражки“, добави той.

Няма как да няма символи от съветската армия, защото няма как да се избегне, че тя има основна роля за победата над германския вермахт, добави проф. Баева. Васко Кръпката смята, че „Сталин е избил повече хора от Хитлер“, но по думите на експерта – историческите факти не го потвърждават.

През последните години в Русия се обръща внимание да не се забрави Втората Световна война, да не се релативизира миналото и да не се забравят уроците. Това добави кореспондентът на БНР от Москва Николай Кръстев. По думите му от Русия следят много внимателно процесите, свързани със съветските паметници в Централна и Източна Европа.

„Тази година не е кръгла годишнина, въпреки че това няма значение за Русия. Все пак и днешният парад няма да изневери на традициите от последните десетилетия, особено близко е до миналогодишния. Любопитно е, че ще бъдат само няколко държавни лидери на страни от посъветското пространство, които са участвали в състава на бившата съветска армия и освободителното й действие“, отбеляза Кръстев.

Москва е украсена в червени и оранжеви тонове – символът на георгиевската лента, коментира още Кръстев. По думите му раздават се такива ленти на всички, а настроението е приповдигнато.