Единайсет български храни имат шанс да защитят наименованието си пред Брюксел

Единадесет типични български хранителни продукта имат шанс да бъдат регистрирани в Брюксел като защитено географско указание. Това показва специално проучване на българския клон на организацията Slow Food, информира „Капитал Daily“ в днешния си брой.
Продуктите са: куртовски розов домат и куртовска капия от Куртово Конаре, Пловдив; месо от източнобалканска свиня, характерна за областите Шумен, Варна и Бургас; еленски бут от община Елена; странджански чай; реселешки воден лук от Реселец, Червен бряг; смилянски фасул; сол от Атанасовското езеро – Бургас; чипровски обге (домашно печени кори за баница от тесто); куткус (тестени зрънца) от Брезница, Гоце Делчев; меурче от Разлога (сушено в дървена пепел или в царевично брашно кълцано месо и подправки); садовски фъстък – Садово, Пловдив.
Европейските схеми за качество са три: защитено наименование за произход (всички процеси – производство, преработка, опаковане – се случват в един и същ регион); защитено географско указание (eдин от процесите се извършва в посочения регион); храна с традиционно-специфичен характер (защита на рецепта и производство от поне 30 години, свързана е с традиция, а не с географски регион).
Продуктите са номинирани от Slow Food – организацията, чиято цел е да популяризира и подкрепя производителите на „вкусна, чиста и честна“ храна, обясни Десислава Димитрова, председател на българския клон. Неправителственото сдружение ще помогне за регистрирането на обединение на производителите в съответния регион (задължително условие за кандидатстване) и за подготовката на документацията по защитата на продуктите. Предстои национална процедура по признаването им (извършва се в Министерството на земеделието и храните) и последващо одобрение в Брюксел, което отнема средно около две години.
Засега България има успешно регистрирани като защитено географско указание само два продукта – горнооряховски суджук и българско розово масло. Като храни с традиционно-специфичен характер са регистрирани „Кайсерован врат Тракия“, филе „Елена“, „Панагюрска луканка“ и роле „Трапезица“. Очаква се към тях да бъде добавена и „Говежда пастърма“ – процедурата в Брюксел е към своя край.
Страната няма нито едно вписано защитено наименование за произход, но вече е в ход национална процедура по регистрацията на странджански манов мед, уточни Елка Божилова, началник на отдел в Министерството на земеделието и храните.