Известният художник Антон Антонов показва „Тайнопис“ във Варна

Известният художник Антон Антонов ще покаже изложбата си живопис „Тайнопис“ във Варна. 

Сложен е пътят на вдъхновението. Има творци, търсещи възможно най-висока степен на пресъздаване на натурата, така че “да изглежда като снимка“; други го постигат с няколко замаха и останалото е внушение, даващо представата за онова, което е видяло и вдъхновило окото; трети разсъждават, разграждат, сглобяват по свой начин видяното и го връщат на платното, пречупено през собственото им цветоусещане и настроение.

Със сигурност Антон Антонов е от третите. Всяко негово платно е не просто емоция и естетика, то е плод на дълго съзерцание. Възприятията са оставени свободно да композират. Така те изпращат своята информация избирателно, в различна последователност, със свободно оформящи се акценти и връзки между отделните елементи. Не рядко те асоциират с други впечатления, напрупани в годините, даващи им възможността да се впишат в новата реалност. Творбите на Антон Антонов винаги ми напомнят сънища.

Там всичко е възможно и обяснимо. Насред задъханото ни и не рядно безогледно изнасилвано ежедневие, в преследване на наложените модели за успех, попадайки в призмата на неговите творби усещаш със сигурност, че трябва да спреш, че можеш да го направиш и дори искаш. За да вдишаш истински останалите минути от деня, да усетиш вкуса им, и да отпуснеш съзнанието. Там някъде, между третата и четвъртата творба, да се изпълниш с възтогра на безгрижието, да дишаш бавно, напоително и изпълнен със вселенското спокойствие. Как се постига магичността на това въздействие? Както винаги Антон е готов да сподели и с думи своите творчески състояния:

„От тишина е наченат и в тишината се стаява. Не е потребен дикторски текст, шепотът на мелодиите е примесен с неназовими, привидно ненужни звуци. Сенките пълзят наоколо, а през запрашените стъкла на прозорците слънцето, топло, кротко и вселаскаво, рисува по стените до тебе живи картини. Дали образите на моята сподавеност се зарят от неговите лъчи? И дали, когато се пресегна да докосна – с четка, ласка, усмивка или тъга – всички и всичко, в платното или извън него / – има ли разлика?/, не проблясва едно друго лъчение? Високата трева отвъд стъклата танцува под високите дървета, под купола на едно високо небе. Ателието е толкова малко, а е побрало и тревата, и дърветата, и небето с облаците, и нас, всички около едно бяло платно. И в това ново утро, погледнал света през една малка сълзица, като през капчица роса, залюлявам и размесвам в един общ образ реалност и сън, отминало и неродено, рисувано и ненарисувано, замахвам с четката и нанасям върху бялото чуден бял образ, тайнопис на моята любов.

Изложбата се открива на 21 юли от 18.30 часа в галерия „Арт Маркони“. Варненци ще могат да я видят до 10 август.