На 17-ия ден от месец юли Православната църква почита паметта на света великомъченица Марина. Марина се родила през 3-ти век в Антиохия Писидийска.
Нейните родители били почтени хора. Майка й умира по време на раждане, а баща й бил идолопоклонник. По това време се извършвали гонения срещу християните и те търсели спасение в пустините и планините, пише „Блиц“.
Марина била вече девойка, когато срещнала един поклонник на Христовата вяра. От този миг тя обикнала Бога и дори искала да се покръсти.
Щом баща й узнал за вярата й, обърнал се срещу нея. Веднъж в околностите на града дошъл Олимврий, управителя на източните страни. Той също разбрал за вярата на момичето и след кратки увещания да се откаже от нея я изправил на съд.
Подлагали девойката на жестоки мъчения, но след всяко нейните рани заздравявали. Накрая била осъдена на смърт чрез посичане.
Днес повод да почерпят имат всички, които носят имената Марина, Марин, Маринка, Маринела, Марияна.
Българите празнуват деня на светицата за предпазване от огън и мълнии. Стопаните гасят стария огън в огнището и запалват нов, „млад” или наричан още „жив” огън, добиван чрез интересен обред. В полунощ двама братя близнаци или мъже с еднакви лични имена (единствени в селото) се събличат чисто голи и започват да трият едно в друго две сухи дървета от липа, ясен или хвойна, докато се възпламенят. С тях наклаждат голям огън и всички се изреждат да го прескачат за здраве. През огъня прекарват и домашния добитък. С жар от този жив огън запалват домашното огнище.
В областта на Родопите и Странджа почитат св. Марина за предпазване от змии. На празника й жените не трябва да работят и да пипат конци и въжета, за да не ги хапят отровни змии. Кълнат влечугите, като викат: ”Нека Света Марина да те умарини”. Затова и в иконографията най-често светицата е изобразена с кошница, от която се подават глави на змии.
В странджанския край култът към светицата е много разпространен и денят й се почита като момински, „лефтерски” празник. Там на св. Марина са посветени много параклиси и аязми (лековити извори). Близо до гр. Малко Търново има пещера-светилище „Св. Марина”, в която тече чудотворна лековита вода. Проходът към пещерата е много тесен и според старо поверие през него могат да преминат само „чисти” девойки, с неопетнена чест. В този район светицата се приема за сестра на св. Илия Гръмовержец. От народното име на св. Марина – Чурлига, Чурута, се извежда и почитането на празника за предпазване от киша, от влага (от турската дума чюрюк- изгнил).