Семейството на Мари Колвин вярва, че сателнитният телефон, който тя е използвала за преките предавания, е бил следен от сирийските служби. Чрез него е установено точното местонахождение на пресцентъра в Баба Амр, където тя се е намирала. Според документи, до които са получили достъп адвокатите, използван от Дамаск информатор е потвърдил местонахождението й. От внесените в съда документи става ясно, че шпионите, изпратени от сирийската власт, са следели чуждестранните журналисти, пътуващи от Ливан за Сирия, и докладвали. Това било част от наказанието им, че съобщават за жестокостите, извършвани от режима на Башар Асад.
Във фаталната за Мери Колвин нощ артилерията получава нареждане да атакува пресцентъра, става ясно от депозирания във вашингтонския съд иск. „Обажданията са били прихванати, след което са били проследени техните GPS координати“, казва Скот Гилмор, който е част от юридическия екип, нает от семейството на покойната журналистка Колвин. „Цяла мрежа от информатори са търсили журналисти. Всеки репортер, намиращ се в Хомс… е можел да се превърне в мишена“, става ясно от депозираните документи, които били незаконно изнесени от Сирия. Освен това адвокатите на семейството на Колвин твърдят, че разполагат и със свидетели, които могат да потвърдят.
Фотографът на Мари Колвин – Пол Конрой – споделя, че обстрелът бил само по пресцентъра, което означавало, че нападателите умишлено са се целили в него. Той е служил в артилерията в британската армия. „Като артилерист, смятам, че това си беше една добре свършена работа от добре обучен екип. Нищо не беше случайно“, категоричен е Конрой.
Съдебният иск е резултат от продължили 4 години проучвания, направени от намиращия се в САЩ Център за правосъдие и отговорност. Внесените в съда документи показвали, че артилерийската атака е одобрена или наредена от брата на президента Башар Асад –
Махер, който е командващ на Републиканската гвардия. Смята се, че политиката за превръщането на журналисти в мишена е разработена от висши служители в Отдела за кризисен мениджмънт към военния кабинет на Башар Асад. През февруари 2012 г. вероятно е била издадена първата директна заповед за убийството на чужди журналисти, работещи в Сирия. Според статистиката около 100 репортери са убити в в страната от 2011 г. насам, като повечето от тях са сирийци.
Обстрелът на Баба Амр е изключително интензивен. Сирийците дори имат съмнения, че градът ще се превърне във втора Хама – населеното място, сринато от артилерията на Хафез Асад, бащата на Башар, през 1982 г. Тогава са убити между 10 000 и 20 000 души – все още няма точни данни, но не е публикувана нито една снимка от касапницата. В ерата на смартфоните обаче това не може да се случи в Баба Амр. Режимът в Дамаск вероятно се страхува от присъствието на международни журналисти и реакциите, които ще предизвикат репортажите им. „Можехме да сринем Баба Амр за 10 минути, ако нямаше камери“, споделя висш представител на режима на Асад. Това става ясно от документите и свидетелски разкази, до които са се добрали адвокатите на семейство Колвин.
Сирийският президент Башар Асад твърди, че американската журналистка сама си е „отговорна“ за кончината, тъй като действала „незаконно“ и „работела с терористи“. „Тук се води война, а тя е дошла нелегално в Сирия. Работила е с терористи и тъй като е пристигнала незаконно, е била отговорна за всичко, което й се е случило“, заяви Асад в интервю за тв Ен Би Си нюз. „Военните не знаят, че Мари Колвин съществува някъде, тъй като преди това ние изобщо не знаем за съществуването й. Никой не знае дали е била убита от ракета – ако е така, каква е била тя и откъде е изстреляна. Никой няма доказателства, говори се само за твърдения“, заяви още държавният глава.