Днес от 18:00 Градска художествена галерия-Варна отбелязва с камерна изложба от оригинали (графика и символизъм) 22 години от кончината на Марион Станчов ( 1903 – 1994 ), съпруга на Иван Д. Станчов и майка на изтъкнатия ни съгражданин Иван И. Станчов.
“Рядко се среща съпруга на дипломат с такова огромно международно съзвездие от приятели, която същевременно да има толкова сериозни научни интереси в областта на естетиката…Марион Станчов беше изключително красива жена, висока и грациозна. И дори в напреднала старческа възраст, лицето и излъчваше младежка свежест.”
Сър Стивън Рансимън, автор на “Първата българска империя”.
Баща й е американец от шотландски произход, предприемач, основател на Електрическата компания „Сао Паоло и Рио Лайт“.
По време на Първата световна война Марион учи в Лондон и развива интерес към дърворезбата. Нейна заслуга е въвеждането на “многофункционалния инструмент“, който се използва за изрязване на множество близко разположени линии, – техника, която тя специално изучава в Париж при Димитри Галанис. Тя е член учередител на The Society Of Wood Engravers – британското общество на гравьорите върху дърво. Нейни творби могат да се видят в Victoria and Albert Museum, в британския Музей в Лондон в художествената галерия The Whitworthкъм Манчестърския университет и в музея Ashmolean Museum в Оксфорд.
През 1925г. те се омъжва за И. Д. Станчов, син на българския извънреден и пълномощен министър в Лондон и през следващите няколко години придружава съпруга си, млад дипломат, в София и Рим. През 1943, докато съпругът и е в изгнание в Румъния, Марион отвежда седемте си деца в Швейцария. Събират се след Втората световна война и през 1946г. емигрира в САЩ, където заживяват в малка ферма в щата Мериленд и се изхранват от селскостопанските продукти, които сами отглеждат.
През всичките тези години Марион продължава да работи и гравира. Интересите й се насочват и към проучване на графичните символи, които да подрежда в каталозни фишове 3/5 внимателно рисувайки всеки новооткрит символ. Оригиналните й работи са предадени в архива в The Warburg Institute в Лондон.
Ранната художествена кариера на Марион, шестте езика, които владее, политическите и социални превратности, през които преминават и тя и семейството й, близкото и приятелство с редица водещи, и в много случаи неконвенционални по възгледите си учени, политици, художници и издатели, а така също и нейната католическа вяра – всички тези елементи, съчетани с нейното чувство за хумор, с нейната проницателност и усет за ирония, я правят учен с необиновено богат жизнен опит.
Въпреки, че през 20те години на 20 век приема католицизма, Марион не позволява вярата й да издигне препятствия пред свободата на нейната мисъл. Широките и интереси я карат непрекъснато да се образова, в резултат на което в продължение на шест десетилетия събира материали, преосмисля наученото и го преработва. Използва всичко, което може да намери по темата.
Отчасти имено поради това, че непрестава да издирва нови материали по темата си, Марион не успява да напише книгата която иска, но нейният обширен и изчерпателен труд може да даде безценен материал на научни работници в много области и по много конкретни теми в тези обасти. Точно такова е било желанието на Марион, макар че със своята изключтелна скромност по отношение на своите способности тя едва ли би употребила думите “безценен” и
“учен – изследовател“.