Екзистенциалните кризи: как да се справим с тях?

Противно на етимологията, екзистенциалните кризи всъщност нямат нищо общо с екзистенциализма като философско течение, макар и основните разисквани проблеми в него да бъдат подобни на състоянията, в които изпадаме, когато сме в депресия.

Безспорен е фактът, че основните въпроси, които вълнуват човека изначално, са свързани със смисъла на съществуването, но ние сме програмирани така, че да не бъдем наясно с техните отговори, както и те да не ни бъдат нужни, за да водим нормален, балансиран и пълноценен живот. Това означава, че когато подобни екзистенциални кризи ни ударят, нещо друг, много по-конкретно, всъщност не е наред в живота ни.

Но първо нека да обясним какво точно значат екзистенциалните кризи. За разлика от паническите атаки, те не са събитие, което е строго позиционирано в кратък период от време. Можем да ги определим по-близки до състоянието на клинична депресия. Подобни кризи означават, че страдащият от тях дълбоко вярва, че неговото съществуване е без значение. Понякога хората могат да прекарат целите си животи в такова състояние, но и то да се прояви след събитие, което по някакъв начин ни е повлияно на психическо, подсъзнателно ниво.

Проблемът при екзистенциалните кризи е, че пречат на ритъма ни на живот по начин, който не е естествен. Здравите хора, чиито базови нужди са удовлетворени, нямат нужда да се справят с въпроси от такова глобално естество. Има две причини за изпадане в екзистенциална криза.

Базовите ни нужди не са удовлетворени
Всеки от нас има напълно човешки и естествени нужди – безопасност, интимност, близост, любов, социална принадлежност, добро здравословно състояние на нас и на близките ни, сигурност, финансова стабилност, социален статут. Когато всички, част, или пък дори една от тях не са удовлетворени, изпадаме в екзистенциална криза. Преди да се запитаме върху големите въпроси е важно да се запитаме други, които касаят само и единствено нас. Отговорете си на следните въпроси:

– Вие/близките ви в добро здравословно състояние ли сте/са?

– Емоционално/сексуално удовлетворени ли сте?

– Имате ли финансови затруднения?

– Имате ли тайна, която е важен аспект от същността ви, но не можете да разкриете пред никого?

– Изпитвате ли чувство за вина?

– Стабилен ли е животът ви?

– Социално удовлетворени ли сте? А от самите себе си?

– Налага ли ви се да сте в роля, която не харесвате?

– А искате ли да бъдете в роля, която в момента не можете да бъдете, например да бъдете майка/съпруга?

Задайте си всеки от тези въпроси, както и каквито и да е подобни, за да откриете коя или кои базови нужди не са удовлетворени. След като установите това, е време да се заемете с решаването на проблемите. Когато в краткосрочен план липсите не могат да бъдат запълнени, вземете мерки в дългосрочен – поговорете с доверен човек или с психотерапевт. Не забравяйте, че самият процес на осъзнаване на липсата, е една от най-важните стъпки към нейното запълване.

Клинична депресия
Клиничната депресия е тежко медицинско психическо разстройство, в което изпитваме дълготрайно чувство на вина или на отчаяние. Придружено е с ниска самооценка, загуба на удоволствие от живота, загуба на интерес към самия живот. Тя може да бъде предизвикана от негативни събития; социални и психологически фактори като тормоз, лошо финансово състояние; физиологични фактори(хормонален дисбаланс); наркотична или медикаментозна зависимост.

Клиничната депресия е медицинско състояние, за което трябва да потърсите медицинска помощ. Лечението може да бъде както медикаментозно, така и с помощта на психотерапевт, като методът се определя само и единствено от лекаря.

Важно е да предприемете стъпки към задоволяването на нуждите ви и справяне с тежките психологически състояния, за да водите пълноценен живот. Защото да любопитството е естествено, но когато то пречи на живота ни до степен, в която той се върти върху отговорите на въпроси, които просто нямат такива, е време да потърсим помощ.

Източник: „ladyzone.bg“