"Докога ще търпим това?" пита майка от Варна, нападната от глутница улични кучета

Майки с бебета от Варна бяха принудени няколко пъти да звънят на тел. 112 заради опасността да бъдат нахапани от глутница агресивни кучета.

Една от възмутените майки вчера публикува във Фейсбук текст, с който се обръща към Община Варна и по-конкретно към кмета на града с въпроса „До кога ще търпим това?„.

Ето и цялата публикация:

„Община Варна, Иван Портних, питам се до кога ще търпим това ? Ето как мина разходката ни днес… 3 майки с малките сибебенца в колички и любимият им четириног приятел Арес решихме да се разходим из морската градина. Тръгнахме от Хоризонт посока Максим и видяхме жена на видима възраст 60-70 години със малкото си кученце.. плачеше и трепереше. Роклята и беше разкъсана от безстопанствено куче, намиращо се до голямата кучешка градинка. За щастие, някак си не бяха пострадали. Сигнализирахме на 112. Разходката ни продължи през квартал „Чайка“, където над бар Cherami ни подгони глутница кучета, за щастие бяха далеч и успяхме да избягаме. Отново сигнализирахме на 112. Навръщане променихме маршрута си по единственият възможен, от долния край на улицата, покрай блок 185 или 125 (не съм сигурна за номера, но е над Cherami), там ни видяха отново същите кучета, но бяха по – близо.. и ни нападнаха… едвам се спасихме в близкия плод – зеленчук….. Обадихме се отново на 112, че не можем да продължим на никъде, заради кучетата… Господин, който беше в този момент в магазина, явно живущ наблизо, каза, че това се случва ежедневно тези кучета да нападат… Оператора на 112 ни каза, че единственото, което може да направи е да изпрати линейка, ако има ранен !?  и нямало ли кой да ни прибере от там ?! Решихме да звъннем на Общински приют за безстопанствени кучета с.Каменар, но телефонът който излезе като потърсихме в Google, беше невалиден… Събрахме смелост и излязохме… господинът ни изпрати обратно през заведението в което бяхме.. продължихме по булеварда и нагоре, покрай стадион „Черно море“, където тротоара срещу стадиона е напълно непроходим на места, от корените на дърветата, надигнали целия тротоар… Налагаше се да минаваме „по черно“ за да можем да минем изобщо… За щастие след доста премеждия се прибрахме благополучно ! Какво правим г-н Портних ?! А и между другото… честит празник…. !Въпросът е – кой трябва да реагира или да поеме отговорност … Има ли институция ?!“