Варненецът бай Илия: Някои казват, че съм луд да работя безплатно!

Илия Костов, или както всички във Варна го знаят – бай Илия, стана известен с това, че прави пешеходни алеи в кв. „Младост“ от стари плочки. 100 метра е най-дългата алея, която е направил. Тя беше открита в навечерието на 24 май тази година.

Той сподели, че я е правил близо година, пише ИА „Черно море„. „Работя сам… Разчитам на двете си ръце. С ей тази ръчна количка пренасям всичко – пръст, плочки… Не се оплаквам. Обичам да работя, така се разтоварвам. Понякога, като се увлека, мога да редя плочки и 4 – 5 часа. Друг път просто идвам и се прибирам. Работя само когато съм здрав и работата ми носи удоволствие. Но не мисля само за това. Обичам да ходя и на плаж“, разказа 71-годишният майстор за Медийна група „Черно море“.

С изработването на пешеходни алеи от стари плочки Илия Костов се занимава вече 9 години, започнал е през ноември 2007 г. „Често казвам, че ако имах жена, нямаше да ме изтърпи. Кой би търпял някой да работи без пари, както аз го правя…“, казва с усмивка бай Илия.

Всички в неговия кв. „Младост“ го познават. Докато разговаряме с него, много минувачи се спират, за да чуят неговия разказ. „Повечето хора са благодарни, но има и такива, които ме обиждат – казват ми, че съм глупак да работя безплатно. В днешно време не може да се угоди на всеки“, заключва философски майсторът.

Бай Илия е работил като строител в Русия 18 години. В последните 9 г. използва опита си, за да прави безплатно пешеходните алеи. За труда си майсторът беше награден от кмета Иван Портних с почетен плакет на община Варна. През май на церемония в София той беше удостоен с медал и почетна грамота „Достоен българин“. Той разказа, че наскоро на неговата „строителна площадка“ го е посетила и министър Лиляна Павлова. „Поздрави ме и каза, че е доволна“, похвали се той.

„Над 1000 плочки са преминали през ръцете ми през всичките 9 години, в които работя“, казва бай Илия.

Майсторът вече има материали за следващата пътека, получени с разрешението на районното кметство в „Младост“.