Защо гръцките таверни са по-добри от нашите кръчми

Има три основни причини, заради които с малки изключения гръцките таверни са по-добри от българските кръчми на брега – храната, обслужването и собствениците.

Няма по-лесно от това да разбереш кой е собственикът в което и да е българско заведение. Той винаги седи на най-хубавата маса – с цигарка в ръка и питие отпред. В едната ръка държи телефон, а в другата калкулатор, пише „24 Часа“

Нашият собственик в 90 процента от случаите не разбира нищо от кръчмарския бизнес. Подочул е, че е престижно и доходно да имаш заведение, изтеглил е потребителски кредит, организирал е кастинг за сервитьорки и още от първата седмица е в очакване пачката да го удари по главата. Той трябва бързо да си купи ново БМВ. Иначе какъв собственик на заведение е?! Нашият, ако види какво прави гръцкият му колега, направо ще умре от срам. В южната ни съседка кръчмарството е с дълги традиции и обикновено представлява семеен бизнес. Участват всички – от бабите до внуците. И работят от сутринта до вечерта наравно с наетите работници, които не са от фамилията. Едни посрещат клиентите, други сервират храната, трети са в кухнята, а четвърти отговарят за доставките. И тук идва вторият основен проблем за българските заведения за морска храна – материалът. Масово в тях се предлага дълбоко замразена риба, която се рекламира като прясна. А там, където са се постарали да не лъжат клиентите си, разчитат на големите хранителни вериги, които продават голям асортимент внесена от чужбина. Проблемът е, че тя е сравнително скъпа и стига до менюто в ресторанта на прекалено висока цена. Това превръща прясната морска храна в България в лукс, при положение че 354 километра от териториите ни се мият от вълните на Черно море. И това не е мое мнение, а на собственици на наши заведения, които са ми го споделили със съжаление, когато съм им разказвал колко може да струва плато с риба в гръцка таверна. Това лято например срещу 30 евро ни сервираха: цяла ципура – около 500 грама, прилично парче филе от риба меч, 3 големи скариди, цял калмар (но пресен, не замразена туба) и голямо пипало от октопод. Същото, но пържено, а не на скара се предлагаше там за 25 евро. Дори и да го обърнем по курса, това прави 50-60 лева за плато, с което спокойно се нахранват трима души. Същото нещо в България със сигурност ще гони стотачка. Само октоподът обикновено струва 25 лева. Значи 100 процента нагоре! Собственикът на таверната обаче работи с местни рибари. Така получава прясна риба на добра цена. Да кажем, че това е практика на много места и у нас. Изключително рядко обаче ще видите български ресторант за морска храна, който си осигурява риба и от харпунджии – масова практика в Гърция, Турция, Италия и Испания. Ловците с харпуни могат да доставят видове, които по-рядко попадат в рибарските мрежи. За България това може да е например морската врана, която тази година се завърна неочаквано активно в Черно море, а защо не и див лаврак. В Гърция на много места ще видиш хладилни витрини на таверни, отрупани с продупчени риби, което ти дава възможност да опиташ дори пресен групер, който там наричат рофос. Но дори и да приемем, че нашата кръчма е отлично снабдена с морска храна, идва един от най-отблъскващите проблеми за Българското Черноморие – обслужването. У нас масово на клиентите се гледа като на ходещи портфейли. Келнерите ни са нелюбезни, не познават добре менюто и често не могат да ти обяснят какво точно предлагат. А ако му оставиш малък бакшиш, може и да влезеш в бюлетина на МВР с инцидентите от последното денонощие. Положението е така отчайващо заради погрешното схващане у нас, че абсолютно всеки може да е сервитьор и таксиметров шофьор. А това са две много специални професии, които изискват определени качества. В Гърция масово, когато сервитьорът ти връща сметката до последния цент, ти казва: Благодаря ви, че дойдохте! – независимо дали ще му оставиш нещо. Няма да прекалявам с т.нар. безплатни десерти комплименти, които идват в гръцките таверни преди сметката, нито с разкази как те посрещат, когато си постоянен клиент. Проблемът на българското море често е и несигурността. Активният сезон е максимум 2 месеца, да не кажа и 40 дни. И за това време ти трябва да вземеш всичко, което можеш. Догодина може и да не си тук. Може и алчният концесионер да ти вдигне двойно наема и да те занули. Няма морал, няма нормални регулации. Отношенията са като в Дивия запад и когато револверите гърмят, отсреща най-често падат клиентите. Та това най-общо са причините, поради които и за тези празници българите ще атакуват Халкидиките вместо магистрала „Тракия“.