С морски ритуал Варна почете 100 години от гибелта на кап.-лейт. Кирил Минков (СНИМКИ)

Военен ритуал за отдаване на почести и заупокойна молитва в акваторията на Варненския залив белязаха навършването на 100 години от гибелта на капитан-лейтенант Кирил Минков. От катер близките на капитан Минков, военни и гости наблюдаваха церемонията в морето. Залпове бяха изпратени във въздуха от 4-тия по ред кораб – тралчик, именуван на Капитан Минков, съобщава ИА „Черно море“.

„В семейство на герой не може да се родят синове, които да изменят на бащиния завет“ – каза по време на военния ритуал контраадмирал Митко Петев, командир на Военноморските сили като представи накратко биографията на кап. Минков. Големият българин загива на днешния ден точно преди 100 години, на 26 септември 1916 г. по време на бойно миночистене в Батовския залив северно от Варна. „За да можеш да стигнеш висотата, в която да дадеш живота си пред олтара на отечеството, трябва да извървиш дълъг път на всеотдайност. Така, че да си готов да дадеш най-доброто от себе си тогава, когато е нужно.

За Варна капитан Минков е една изключителна личност. Той има два големи приноса за нашата история. Неговото дело при изстрелването на торпедото от миноносеца „Дръзки“ срещу турския „Хамидие“ от една страна, а от друга – заграждането на Варненския залив с минни заграждения като по този начин защитава града от разрушение през Първата световна война – допълни контраадмирал Петев.

Със сълзи в очите и изключителна гордост редом до гостите на катера паметта на своя дядо почетоха неговите внучки – доц. д-р Олга Байчева от БАН и адвокат Ели Минкова, дъщеря на адвокат Богдан Минков и внучка на адвокат Атанас Минков.

„Цялото ми семейство през годините не смятахме, че нашият праотец е свършил нещо изключително – каза Олга Байчева – дъщеря на дъщерята на Атанас Минков, брат на Кирил Минков. Ние мислим, че това е дълг на всеки българин е бил длъжен да свърши. Особено във време когато младата българска държава е набирала сили. Плаче ми се и същевременно съм радостна и благодарна за това, което стана днес. Той е оценен в паметта на хората и това е важно“.

„Аз съм последната Минкова – допълни внучката Ели Минкова. Нямам думи да изразя това, което чувствам. Мога да кажа само благодаря. Внукът ми се е захласнал. Той е чувал за Кирил Минков, но мисля, че днес той за първи път днес осъзнава какво е сторил нашия праотец“. Живеещият в София пра-правнук на капитан Минков Александър Милашки пък мечтае да стане машинен инженер и на всяка крачка по пътя на живота си ще помни, че носи във вените си кръвта на един голям герой.