Всеки ден от седмицата в народните вярвания е натоварен с религиозно-магически представи, наслоявани в продължение на много хилядолетия.
Знае се точно в кой ден какво да се предприеме, кога човек не трябва да работи, за да не го настигне лошият късмет и денят да му донесе само неприятности, пише „dunavmost.bg.“
ПОНЕДЕЛНИК
Магията на „първия“ ден Понеделник се почита като начало на новата седмица и във връзка с магията на „първия ден“.
За него се казва „нов ден, нов късмет“, затова той е много добър и щастлив ден.
Винаги в понеделник се започват оран, сеитба, жетва и вършитба. В понеделник се започва строеж на нова къща, сграда или кладенец.
В понеделник се влиза в нов дом и се запалва първият огън в огнището. Вярва се, че роденото в понеделник дете е късметлия. То става учител или свещеник. Лош е само „чисти“ или „песи“ понеделник от Тодоровата неделя .
ВТОРНИК
В „хаталия“ не се захваща ново Според народната представа той е лош, тежък (хаталия) ден. Вторник се пости и тогава е забранена домашната работа и сексуалното общуване.
Жените, които кроят и шият дрехи във вторник, овдовяват бързо – вярва народът. Тези пък, които предат и тъкат, „изгарят“ де- цата, житото на нивите си. Най-страшен е „черният“, „лудият“ или „куцият“ вторник.
Във вторник се забранява започването на нова стопанска дейност и каквито и да било начинания.
СРЯДА
Понякога добра, друг път – не Срядата и петъкът са най-тежките дни, според традициите. Постът е задължителен.
Съпрузите спазват сексуално табу, защото ако в този ден се зачене дете, то ще се роди „кусурлия“. Мъжете не се бръснат, а жените не мият косите си, за да не овдовеят рано.
Забранява се всякаква женска работа, за да не „изгорят децата и къщата“. Най-страшна е черната и луда „русалска“ сряда, която заплашва с болест и гръм (25-ият ден след Великден).
ЧЕТВЪРТЪК
Щастливият ден Четвъртъкът е един от щастливите и добри дни от седмицата, тъй като е четен и е свързан с положителното начало. Има предположения, че той е ден на славянския мълниеносец Перун.
Роденото в четвъртък дете се радва на добра съдба – то е работливо и много богато. В четвъртък се влиза в нова къща и тогава се пали първият огън в огнището. В четвъртък може да се започне нова работа.
Особено се почитат „Седемте Велики Четвъртъка“. Първият е преди Великден и тогава се боядисват червените яйца. Има поверие, че в навечерието на този четвъртък, заровено в земята имане проблясва като пламък.
ПЕТЪК
Покровителка е св. Петка Той е посветен на св. Параскева или св. Петка, почитана като покровителка на жените и техните домашни дейности. Всеки петък е постен и в неговото навечерие се спазва сексуално табу.
В петък жените не работят с вълна – не влачат, предат, тъкат. Не перат и не се мият.
Вярва се, че през годината има дванадесет „черни петъци“: срещу Димитровден, Коледа, Сурова, Водици, Трифон Зарезан, Тодоровден, Средапостни-ца, Великден, Русаля, Петровден, Голяма Богородица и Кръстовден. За най-страшен се смята „разпетият петък“.
СЪБОТА
Свръхестественият ден Това е ден, посветен на мъртвите. В събота се правят всички помени и задушници.
Родените в събота са надарени със свръхестествени способности: те разгадават сънища, разпознават магьосници и виждат демоничните сили (вампири, самодиви, таласъми).
НЕДЕЛЯ
Благословеният ден Според Библията и българските средновековни извори, Господ сътворил света за шест дни. Седмият бил обявен за почивка.
За българите неделя е празник – не се работи, стопаните се измиват, обличат чисти дрехи и ходят на църква.
В неделя се правят годежи и сватби (с изключение на Мръсните дни и Великденските пости), тогава се посрещат гости.
Вярва се, че родените в неделя хора, без да работят, постигат всичко в живота – знание, пари, имот.
