Прогнозата на професора, познал победителя във всички президентски избори на САЩ

Професор Алън Лихтман е историк и политолог, който е познал изхода от всички избори за държавен глава на САЩ в последните три десетилетия – от 1984 г. до 2012 г. – и то не чрез традиционните методи с проучване на общественото мнение или демографски анализ, а чрез своя собствена система, съобщава offnews.bg.

През 1981 г. Лихтман, заедно с руския сеизмолог и математик Владимир Кейлис-Борок, създават система, по която може да се предвиди кой ще е следващият президент на Щатите. Двамата разглеждат всеки вот от 1860 г. до 1980 г. и извличат общо 13 фактора, които се оказват определящи и чието изпълнение или неизпълнение посочва вече 32 г. безпогрешно точния резултат.

Лихтман, който е и автор на книгата „Да предскажеш следващия президент: Ключовете за Белия дом 2016“, разяснява как действа системата му.

„Ключовете са 13 въпроса с опция за отговор правилно или грешно, където отговорът „вярно“ винаги е в полза на преизбирането на партията в Белия дом, в този случай демократите. И ако 6 или повече от 13-те ключа са грешни, т.е. са против управляващата партия, тя губи. Ако по-малко от 6 са неверни, партията на власт получава още четири години“, обяснява Лихтман пред „Уошингтън поуст“.

Ключовите са следните:

1. Партиен мандат: След междинните избори действащата партия държи повече места в Камарата на представителите, отколкото след предходните междинни избори

2. Надпревара: Няма сериозна надпревара за номинацията на управляващата партия

3. Настояще: Кандидатът на управляващата партия е настоящият президент

4. Трета партия: Няма значима кампания на трета партия или независима такава

5. Краткосрочна икономика: Икономиката не е в рецесия по време на предизборната кампания

6. Дългосрочна икономика: Реалният икономически растеж на глава от населението е равен на или превишава средния растеж по време на предишните два мандата

7. Промяна в политиката: Действащата администрация постига значими промени в държавната политика

8. Обществено недоволство: Няма продължаващо обществено недоволство по време на мандата на настоящия президент

9. Скандал: Действащата администрация не е опетнена от голям скандал

10. Провал във външната политика/армията: Действащата администрация не допуска голям провал във външната политика или армията

11. Успех във външната политика/армията: Действащата администрация постига голям успех във външната политика или армията

12. Действащата харизма: Кандидатът на действащата партия е харизматичен или национален герой

13. Харизмата на опонента: Кандидатът на опониращата партия не е харизматичен или национален герой

Професорът твърди, че само един от критериите има отношение към познатите социологически изследвания – сондажите са от полза само при оценяването на потенциалния значим кандидат от трета партия.

Още през септември Лихтман прогнозира, че Доналд Тръмп ще излезе като победител в битката за Белия дом, а по думите му към този момент демократите са назад по пет критерия: ключ 1 – те са били смачкани в междинните избори, ключ 3 – настоящият президент не се надпреварва, ключ 7 – няма голяма промяна в политиката във втория мандат на Обама като например здравната реформа, ключ 11 – няма особен успех във външната политика и ключ 12 – Хилъри Клинтън не е Франклин Рузвелт. Поне това твърди успешният професор.

В скорошно интервю за „Уошингтън поуст“ Лихтман добави и шестия решаващ фактор, а именно, че либератерианецът Гари Джонсън може да получи над 5 процента от вота. Това, обяснява историкът, е знак за недоволство към партията в Белия дом.

Въпреки че дава прогнозата си, анализаторът отбелязва две важни условности.

Първата е, че Гари Джонсън може да падне под 5-процентната граница – тогава прогнозата за победа на Тръмп няма да е валидна.

Като втора уговорка Лихтман подчертава самия кандидат на републиканците:

„Втората условност е Доналд Тръмп. Никога преди не сме виждали някой, който да е общоприет като разбиваш историята, поставящ прецеденти, опасен кандидат, който може да промени историческите тенденции, властващи от избора на Ейбрахам Линкълн през 1860 г“, казва Лихтман.