Пробив в науката: Скоро ще лекуваме неизлечими болести и ще забавяме стареенето

Учени са открили нов начин за модифициране на ДНК веригата. Чрез него те могат да поправят „сбърканите гени“ в мозъка, да лекуват досега нелечими болести и потенциално дори да удължат продължителността на човешкия живот, съобщава Independent, цитиран от труд.

Важното откритие, описано като Светия Граал на генетиката, било използвано за възстановяването на зрението на плъхове, които са ослепели от заболяване, което засяга и хората.

Досега не беше възможно да се правят генетични промени в ДНК-то на окото, сърцето и чернодробните тъкани.

Тази техника позволява това да се случи за първи път и би могла да стане нов начин за лечение на редица болести, свързани с процеса на стареене.

„Много се развълнувани от технологията, която открихме, защото това не е нещо правено преди. Възможните приложения на откритието са всестранни“, казва един от учените проф. Хуан Карлос Изписуа Белмонте.

Клетките в повечето тъкани на тялото на възрастен не се делят, което затруднява учените в опитите им да правят каквито и да е било промени върху ДНК веригата.

Но проф. Белмонте от Института по биология Солк в Калифорния, САЩ казва: „За първи път можем да разгледаме клетки, които не се делят и да модифицираме ДНК-то на такива клетки. Вече можем да поправим повредените гени в мозъка, сърцето и черния дроб. Това ни позволява за първи път да помечтаем, че един ден ще е възможно да лекуваме нелечими болести, което е изключително!“

Изследователите използвали технологията върху плъхове, родени с генетично заболяване – retinitis pigmentosa (пигментоза на ретината), което засяга около 4 хил. души във Великобритания.

С изменянето на гените на очите учените са успели да възвърнат до определено ниво зрението на плъховете.

„Въпреки всичко, трябва да се отбележи, че тестовете показаха подобрение в зрението на плъховете, но то беше частично и не възстанови напълно способността им да виждат“, написаха учените в сп. „Nature“.

Технологията, позната като HITI, е базирана на техниката за модифициране на гени CRISPR. „Способността да използваме HITI в живо същество с цел да трансформираме гена на неделящи се клетки е безпрецедентно и ще ни помогне в проучванията на транслацията в неврологията“, добавя списанието.

Учени, които не участваха в изследването, го приветстваха. Проф. Робърт Макларън от Оксфорд описа откритието като „значителен напредък“. „Учените сега използват този механизъм, за да поправят генни дефекти. Клиничните тестове са още много далеч от целта, защото протеините CRISPR могат да разделят ДНК веригата и да предизвикат неблагоприятни ефекти. Въпреки това, остаряването се дефинира като мутиране на ДНК, а способността да поправяме тези мутации би могла в бъдеще да ни позволи да увеличим продължителността на живота и да лекуваме много болести, които са свързани със стареенето“, каза той.

Др. Андрю Ууд от Института за генетика и молекулярна медицина в Единбургския университет също е впечатлен. „Това откритие е много вълнуващо развитие за терапевтичните приложения на геномната „поправка“. Други изследователски екипи също са прилагали подобен подход в делящи се клетки, но сега за първи път той се използва за неделящи се клетки в живи създания. Преди да може да се прилага върху хората е важно да се подобри ефективността, с която молекулите с модифицирани гени да стигат до съответните тъкани“, каза той.