От един завърнал се варненец – истината за сърцето на Варна

Варна е градът, който живее между земята и морето. Наполовина танцуващ между туристи и чайки и наполовина мечтаещ под вълните.

Другото са спомени, морски спомени. Чакаш на Севастопол и виждаш първи, втори, трети приятел, говорите, но думите нямат ангажимент, нямат скорост, нямат острота, просто се носят по течението, което често води до дядото с пуканките в морската градина, до вълнолома или яхтеното пристанище, където при повече късмет може да видите делфин, до заведенията на първа алея за бира с цаца, там винаги мирише на сол, а за варненците тази сол е солта на живота.

Реалността понякога те връща на земята. Умишлено не споменавам къде може да е това, може да е навсякъде, но във всички случаи човек смята, че някъде извън варненския морски рай има нещо повече – пари, възможности, слава, всичко захаросано с обществените нагласи за успех и влизаш в релсите на по-големия град, който те изяжда, в случаите, когато ти не се опиташ да го изядеш. Разговорите по-често са делови, походката става делова, мисълта става делова, дори любовта може да се окаже делова, в забързаното ежедневие рядко имаш време да почувстваш, повече мислиш. Когато усетиш, че всичко това може да се удави някъде, когато се сетиш за безкрайните часове море, тогава разбираш че си забравил за Варна, за вечно завръщащите се вълни, за горещия пясък и за слънцето, което изплува от водата всяка сутрин!

Обръщаш се назад и хващаш същите тези релси, които са те отдалечили от Варна. Слизаш на ЖП гара и те посрещат крясъците на полудели чайки, вдишваш дълбоко от влажния въздух, вървиш 5 минути до Морска гара, забелязваш напуканите улици, сещаш се, че едно време си идвал до центъра само с колело без да ти пука за клаксоните и селските псувни, старите сгради под гръцката махала все още надничат през овехтели пердета, ранобудни бабета с ръкавици отиват да си напълнят пластмасовите туби от чешмата с гореща вода! Въпреки това, промяна има, но тя може би е повече в хората, отколкото в сградите, пътищата и дрехите.

Какво бъдеще имаш тук? Отговорих на този въпрос, едва когато си го зададох сам. Бъдещето може би вещае ниска заплата, преплуване на някой потоп, заради задръстени шахти, някоя и друга несправедливост, но бъдещето вещае чувство, чувството, че не случайно си се родил на една сутрешна разходка от морето, че морето дава на Варна нещо и че ти даваш на Варна нещо, което го няма никъде другаде, нещо което всеки варненец предава и на Варна и на морето!

Отново съм в този кръговрат, отново съм варненец!

Автор: Мартин Лазаров, „НОВА Варна“

Снимка: Мартин Лазаров