На 5 декември българската православна църква чества празника Св. Сава.
В българските представи Св. Сава е жена – светица, сестра на Варвара и Никола, покровителка на чумата.
„Сава“ от старогръцки е „събота“ (предвиждащ).
Познат е израза: „Варвара заварява болестите, а Сава ги разсява“ .
Обреди и обичаи
В някои райони се празнува за сечено и порязано, затова се избягва да се сече и реже. Жените не пипат остри предмети (ножици, ножове, игли), за да не им причинят зло Варвара и Сава .
В някои райони празнуват Савинден и в чест на мъртвите. Жените приготвят варено жито и го раздават на гробището за помен, пише imen-den.net.
Преди изгрев слънце яловите булки пресяват брашно през наопаки обърнато сито. А най-старата жена в дома нарежда: „Обърни, чедо, ситото, че да ти се обърне корема.“ и вярват, че след като раздаде омесения и опечен обреден хляб на кръстопът, до годината рожба ще добие.
За здраве и плодородие жените раздават и питки. Празнуват именниците и от женски, и от мъжки пол. Празнуват хора с имена Елисавета, Сава, Савина, Съби, Събка, Съботин, Съботина, Славка, Славомир, Славчо, Сафка, Слави, Светослав, Светослава.
В същото време обредите „закрилят“ стопаните от вредоносното действие на злите сили.
Някъде честват празника като на светец – мъж, покровител на вълците (вълчи пастир).
Там се вярва, че Свети Сава е роден в Кападокия през четвърти век. Основател е на много манастири в Палестина и на знаменитата лавра, която носи неговото име. На 18-годишна възраст отива в манастир, но иска пълно усамотение и затова прекарва дълги години в палестинската пустиня. Получава голямо наследство и построява няколко манастира и болници.
Митологията представя Св. Сава като брат на Св. Варвара (почитана ден преди него) и на Св. Никола (почитан ден след него). Свети Сава в народните вярвания е по-добрия, той винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двата подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава“.
