Любовта към фолклора предали на двамата си синове. По-големият – Борис, бил едва на 20 дни, когато го взели на участие в с. Голица. Майка му го кърмила между две изпълнения, а щом поотраснал, му дали малко дайре и го включили в сватбарския оркестър. Невръстен на сцена излязъл и по-малкият Петър, който на 4 г. си отвоювал роля в много аплодиран от чужденците кукерски танц на ансамбъл „Варна“ в култовия ресторант „Кошарата“.
Днес двамата, съпругите и децата им са част от голямата фолклорна династия Иванови. Борис пее и свири на гайда, акордеон и клавир, а жена му Снежина и Мария си партнират в оркестър „Камчия“. Петър и съпругата му Йорданка са известни хореографи, а 3-годишният им син Даниел уверено върви по стъпките им. Другата внучка на Мария – 9-годишната Ива, вече е многообещаваща певица.
„Никога не е скучно у дома, а и много пътуваме заедно за различни изяви“, смее се Мария. Тих пристан за многолюдната музикална фамилия е вилата в с. Калиманци, където чевръстата дама е успяла да направи китна цветна и зеленчукова градина. Последното й хоби е пчеларството. „Имаме 5 кошера. Малко болезнено се научих да вадя мед – първият път хукнах без маска и защитно облекло и ме нажилиха яко, точно преди снимки за телевизионен клип“, припомня си Мария. Зад гърба си тя има множество албуми и записи на различни носители – от плочи, през касетки до дискове.
Съдбата на музиканта в ново време обаче е истинско предизвикателство, твърди певицата и дава пример със самата себе си. След 15 г. успехи, любимият й ансамбъл „Варна“ бил разтурен. Най-ентусиазираните му членове направили частно сдружение със същото име, но без спонсори то просъществувало точно 5 г. Мария обаче не спряла да пее. Ръководила фолклорни група в с. Доброглед и с. Царевци, после станала музикален педагог в ДГ „Крилатко“. За да се препитават, с мъжът й отворили барче. Той станал огняр в Медицинския университет, а вечер свирел. Тя била барманка, после магазинерка, служителка в аптечен склад, в строителна фирма, а от 4 г. е помощник-възпитател в най-голямата варненска детска градина „Христо Ботев“.
И там талантът й не останал скрит. Преди 2 г., когато италианци гостували в забавачката по бяла престилка гласовитата „лелка“ ги впечатлила с импровизиран концерт на открито. „Тя е топъл човек, който с душа, преливаща от любов и съпричастност се отнася и към работата си, и към всеки, когото познава“, твърди директорката на градината Веска Янакиева.
„Хората обичат народната песен, но ако няма такива като Мария Иванова – да я изпълняват и да я популяризират, тя не би съществувала в нашия духовен живот“, категоричен е художественият ръководител на ансамбъл „Варна“ проф. Петър Ангелов. Ласкави думи за Мария от колеги и познати са събрани в част от автобиографията й „Една житейска пътека“, издадена в чест на юбилея, организиран от сина й Петър. Даровитата и неуморна пазителка на фолклорните традиции има куп награди, сред които са званието „Певица на Варна“ от 2002 г. и най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци „Златна лира“ от 2006 г. Меденият й глас и до днес продължава да носи радост на малки и големи. Мария пее автентични народни песни от всички области на България, но има и авторски. „Макар да съм варненка, най-много ми лежат на сърце шопските песни. И диригентите ми признават, че рядко са чували някой така добре да прави характерсното „шопско тресене“, гордее се Мария. Скоро тя ще хвърли бялата престилка и ще се пенсионира, за да има повече време за концерти и участия със сватбения оркестър „Камчия“ и фолклорната формация „Изгрев“. С тях Мария всяко лято гостува в комплексите, а от 16 г. – и в къщи за селски туризъм в с. Звездица, където вече има верни фенове сред чужденците.
„Откакто се помня, нито за момент не съм помисляла да спра да пея, колкото и трудности да съм имала“, категорична е Мария, чийто най-точен портрет е обобщен в албума й „Песента е моят живот“.
Leave a Comment