Сайтовете, които посещаваме могат да издадат самоличността ни

Всеки браузър пази т.нар. история на сърфирането. В нея има всички посетени от потребителя страници за даден период от време. Това е практична функция, която помага по-лесно да намираме интересни вече посетени страници, но могат и да издадат точната самоличност на потребителя, съобщава онлайн изданието The Conversation, цитирано от vesti.bg.

Група професори и студенти на Университета в Станфорд са открили начин да направят точно това. За целта на проучването си те са разчитали на потребители да дарят своята браузърна история. След това, чрез специален алгоритъм, учените са се опитали да идентифицират техните профили в Twitter.

Алгоритъмът е показвал списък с с потенциални профили, които може да са на въпросния човек. В общо 72% от случаите резултатите на алгоритъма са поставяли правилния профил на първо място. В общо 82% от случаите правилният резултат е в първите 15 предложения. Учените изтъкват, че алгоритъмът им търси правилния профил сред всички профили в Twitter, които са над 300 милиона. При това може да открива хората дори и когато те внимават какви сайтове посещават и какво споделят в интернет.

Методът на учените разчита на индивидуалните характеристики. Всеки потребител има уникален списък с контакти в социалните мрежи и следователно уникален поток от информация в профила си. Когато посещава линкове от този информационен поток, това дава ясен сигнал кой е. Алгоритъмът използва няколко прости метода.

Първият е да сравни кои линкове се появяват както в историята на сърфирането на потребителя, така и в неговия профил в социалната мрежа. Добавен е критерии за вероятност, при какви условия потребителят би кликнал на линка, когато го види в потока от публикации на профила си.

Следващата стъпка са допълнителни технологични системи за кеширане и улесняване на сканирането на профилите. Отново се използва и моделът с критерии за вероятност.

Общо целият процес може да се извърши за по-малко от 1 минута. Учените казват, че той работи особено добре с активните потребители на Twitter. Тези, които са имали по над 100 клика на линкове в Twitter, са били идентифицирани правилно в 90% от случаите.

Учените отбелязват, че реално е много трудно да се направи нещо, което да ограничи тази възможност. Дори и потребителят да спре да използва интернет, пак ще има информация за него онлайн, която ще идва от неговите приятели. Използването на HTTPS връзка намалява възможността някой да стигне до историята на браузъра. Допълнителни добави за браузър също могат да ограничават в известна степен събирането на данни от потребителите, но като цяло няма цялостно решение и това просто остава като един от недостатъците на глобалната мрежа, казват учените.