Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботният ден от първата седмица на Великия пост.
Познат е още като Конски Великден, тъй като в този ден по традиция са се провеждали конски надбягвания /кушии/, които и до днес бележат празника в някои части на България.
На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.
В подготовката на празника участват и млади и стари. Преди изгрев слънце стопанката на къщата замесва обреден хляб с формата на кон или подкова и го украсява с орехи и скилидки чесън. Най-често се наричат копито, конче, кукла или Свети Тодор. Стопанинът сресва празнично конете, в което помагат и момчетата от къщата.
По стари български традиции и обичаи, рано сутринта, майките бързат да изкъпят децата си, преди да се разтропат конете. Този обичай се прави за здраве, за да не ги боли глава през годината и да не се разболяват.
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм.
После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника.
Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща”.
На Тодоровден празнуват: Тодор, Тошо, Тодора, Теодор, Теодора, Божидар, Божидара, Божо, Божанка, Даринка, Дарка, Дорка, Дора, Доре и Дарчо.
