Напаст или ритуал за вечна любов? Расте броят на заключените катинари край „Галата“ (СНИМКИ)

В слънчевия понеделник варненци се разходиха край отрупания с любовни катинари парапет на панорамата преди кв.”Галата” и се насладиха на прекрасната гледка към града. Символичното заключване на любовта с катинар е популярен ритуал, който обаче се превръща в напаст, пише ИА „Черно море“.

Не един или два моста бяха изчистени от тоновете желязо, след надвиснала опасност от срутване. Ако няма гравюра върху катинара, влюбените просто надраскват с маркер инициалите си и датата, в която им е хрумнало да запазят любовта си по този странен начин. Например: “Е+С = ВНЛ”. Варненци не са измислили „топлата вода“ в заключването на вечната си и неувяхваща любов обаче.

Идеята да заключиш любовта с катинар повтаря средновековен обичай от Централна Европа. Процедурата изисквала на прага на дома на младоженците да има катинар. Когато влезели двамата, ги заключвали, а ключа изхвърляли символично. По едно и също време в началото на 80­те, а вероятно и независимо един от друг, с катинари почват да окичват моста във Флоренция и района на катедралата в Печ, Унгария. Счита се, че родината на модата е Унгария. Но тъй като все пак през 80­те Италия и Унгария са разделени от желязната завеса, вероятно модата да оставяш печат на неувяхващата си любов близо до свети и популярни места има две родини едновременно.

В града на любовта – Париж влюбени от цял свят се вричат един на друг и „заключват“ любовта си. Застават на Моста на архиепископа, който свързва островчето Сите с левия бряг на Сена, изричат нежни думи, да заключат кофара, който предварително са гравирали с имената си, и да хвърлят ключа в Сена. Мостовете, наречени от влюбените в Париж, са Пон дьо л’аршевек, Пасарел де­з­ар ­ дървеното пешеходно мостче, което излиза от Лувъра, и пасарелът, наречен на сенегалския поет, философ и президент Леополд Сенгор.

Във Флоренция катинарите са напаст и общината води дълга и упорита борба с тях, включително глоба от 50 евро. Там се заключват по синджирите, ограждащи статуята на Бенвенуто Челини на моста Понте Векио над река Арно. Според някои източници именно отттам започва новата световна мания. В Китай сред месинга връзват и цветни парцалчета. В Италия се предполага, че обичаят не е започнат от влюбени, а от уволняващи се войници. Около 2005-­2006 година стремежът да се окачват “лучети д’аморе”, както ги наричат италианците, нараства лавинообразно, без да има логично обяснение за тоя феномен. Обичаят се е разпрострял и по други места на Унгария ­ в Баяи Мишколц, преминал е и в Прага, Чехия, където се окичва малък пешеходен мост на улица “Великопреворски наместе”.

Днес подобни романтични места има в Москва на т.нар. дърво на любовта на Лужковия мост. В Киев – Владимирският узвиз край филхармонията, в Одеса е на моста на мащехата край пристанището. В столицата на Латвия Рига ­ над мост над Даугава. В Китай са запазени няколко места по Великата китайска стена. Тъй като тя е на сушата, ключът се хвърля в пропастта през стената. Същото е и в Тайван, а там мостът на влюбените е пешеходен надлез на гара в Тайпе. В Токио катинарите са навсякъде. В уругвайската столица Монтевидео се използва фонтан на булевард “18 юли”, а в Стокхолм­моста Вестерброн. В Сеул, Корея, катинарите ги качват върху кулата на връх Намсан. Няма да разбиваме на парчета вярата на тези симпатични влюбени, че жестът на заключване ще съхрани любовта им свежа и неугасваща. Само ще им пожелаем да намерят начини да я поддържат жива.

Ели Маринова