Категории: АкцентиВарна

От асфалта до МОЛА. Пътят на Хидрострой под сянката на отбора

Реклама

И така варненци! За пореден път ставаме свидетели на една нова империя, издигнала се от Варна. През изминалата седмица стана ясно, че известната варненска компания „Хидрострой“ АД е придобила един от първите опити за молове във Варна. От интересни „рекламни“ публикации в медиите разбрахме, че на този, за сега видимо неуспешен проект за МОЛ, ще му бъде вдъхнат нов живот, дизайни и т.н

Какво, обаче, наистина може да накара една видимо добре позиционирана компания да направи остър инвестиционен завой?
Факторите и причините са много и затова трябва да се разгледа по-внимателно историята на компанията и нейните лица, както и самият бизнеса във Варна.

Основната теза, която се тиражира от десетилетие насам е, че отборът ТИМ е най-мощната бизнес структура във Варна. ТИМ все за нещо са виновни на Варна и варненци, обвинения за Морската, Алея първа и други, кои съмнително състоятелни, кои изобщо несъстоятелни. Докато най-големите бяха посочени в обществото за виновник №1, под сянката на техните проблеми се въздигна нова империя, малко останала настрана от хорското мнение. Империя, която си купи варненски  МОЛ. Империята Хидрострой. 

Разбира се, една инвестиция винаги може да бъде финансово оправдана и резонна за целите на бизнеса, имайки предвид, че сегашната сграда, която обитава Хидрострой, във Варна, изглежда наистина тясна за третата по големина строителна компания в България.  Как, обаче, от асфалта се стига до нуждата от инвестиция в търговски площи и офиси? Има ли вече конкуренция на отбора или всичко е свързано? Нека проследим малко история и публикации от предходните години:

„Хидрострой“ е основана през септември 1962 г. от Главно управление на водното стопанство при Министерски съвет с името „Водстрой”- Варна. През 1970 година е преименувана в СУ „Водно строителство”, а четири години по-късно получава името, което носи и до днес – „Хидрострой”. Компанията е основно известна с печеленето на множество обществени поръчки за асфалтиране на пътища.

Позиционирането й в първата тройка се случва при управлението на Бойко Борисов, особено отчетливо през втория му мандат. През 2015 г. „Хидрострой“ реализира оборот от 214 млн. лв. и пред нея се нареждат единствено „Водстрой 98“ (292 млн. лв.) и „Трейс груп холд“ (269 млн. лв.) в класацията на „Капитал 100“.

Седалището на варненската компания е преместено в София. Официално тя се води собственост на бившия пътен шеф от времето на НДСВ и ДПС Велико Желев. Неин изпълнителен директор е Николай Пашов, който е бивш общински съветник от ГЕРБ във Варна.

Велико Желев не е случаен човек в сектора. По професия е счетоводител, бил е данъчен служител, управител на „Инжстройинженеринг“ Варна, а от 2001 до 2003 – шеф на Областно пътно управление Варна. По времето на кабинета „Сакскобургготски“ е съветник на регионалния министър Валентин Церовски, след това е назначен за зам.-шеф на Агенция „Пътища“ (сега Агенция „Пътна инфраструктура“), за кратко е бил и шеф на ведомството. Бил е и съветник на регионалния министър Асен Гагаузов при идването на власт на БСП. След като напуска държавната служба, Желев директно се захваща със създадената от него и движена през годините от съпругата му Мая Желева компания „Хидрострой“. За кратко фирмата се превръща в строителен лидер в Североизточна България с договори за пътно поддържане, зимно почистване, ремонти, финансирани от държавата, програма „Транзитни пътища“, ФАР, ИСПА и др.

„Хидрострой“ купува предполагаемо според медиите свързваната с депутата от ДПС Делян Пеевски „Водстрой 98“, която е фаворит по времето на кабинета „Орешарски“. Според представители на строителния бранш сделката била фиктивна. Именно „Хидрострой“ и „Водстрой 98“ заедно с дъщерното им дружество „Пътстрой Бургас“ спечелват търга за близо 10-километров участък от „Хемус“ с втората най-ниска цена – близо 55 млн. лв. без ДДС. По-ниска цена от тях (54.6 млн. лв. без ДДС) оферира единствено обединението „АМ Хемус 1 – 2016“ ДЗЗД, включващо испанската фирма „Асигния Инфраструктурас“, хасковската „АБ“, и „Мега инвест холд“. Закъсалата финансово „АБ“ възкръсва през изминалата година по модела на „Водстрой 98“ – със заем от държавната „Българска банка за развитие“. 

Издаваният от Пеевски в. „Монитор“ пише, че победителят в търга за „Хемус“ е решен от „огнеупорни газови фенери“, които се ползват за осветяване на строителни обекти. Изданието окачествява избора на „Хидрострой“ и „Водстрой 98“ като „скандална афера“. Според източници на Mediapool въпросната публикация не е блъф, тъй като Пеевски вече до голяма степен се е оттеглил от „Водстрой 98“, а подаването на пет жалби срещу търга е индикация, че картелът в строителния бранш се е разклатил.

„Хидрострой“ печели и търга за пречиствателната станция за отпадни води на Златни пясъци, която ще бъде разширена и ремонтирана с европейски средства.

Коментарите и анализите оставям на вас.

Автор: Георги Костов

Източници: wikipedia; capital.bg, mediapool.bg.

Реклама
Leave a Comment

Последни новини

Велосипедист на 85 години загина в катастрофа

Тежко пътнотранспортно произшествие е станало тази сутрин в Габрово на бул. "Столетов", при което е…

преди 2 часа

Пълен хороскоп за новата седмица: Какво вещаят звездите за всяка зодия

С нова седмица идват нови възможности и предизвикателства. От 19 до 25 октомври 2026 година,…

преди 2 часа

Печената тиква е натурален елексир за силен имунитет тази есен

С настъпването на есента, природата ни дарява с изобилие от вкусни и полезни продукти, сред…

преди 2 часа

Папата се завърна: Обеща възобновяване на дейностите си след операцията

Първият американски папа, Лъв XIV, отправи послание на надежда и сила от площад „Свети Петър“…

преди 3 часа

Тайната на вкусните печени чушки за зимата – рецепта, която ще обожавате

С настъпването на есента, мисълта за зимнина често завладява домакинствата. Сред най-предпочитаните и ароматни начини…

преди 3 часа

Всеки момент се очаква присъствие на авиация на НАТО в България

В отговор на нарастващите заплахи в региона, България активно търси начини за усилване на своята…

преди 3 часа